А (also check the X and Я pages, for variant spellings)[]
а - ха, хайде; щом ааза=аза=азия (т.) - член на събрание абаджия (т.) - търговец на аби (шаяци) или шивачи на мъжки горни дрехи от аба; ср. “яба(н)джия” абан=ябан (абанда, ябана) (т.) - чужбина, вън от страната или областта
абар=(х)абер=абър (т.) - вест, известие
аберджия - вестител аблен, абленово дърво - вид дърво; чинар; явор абла - кака, обр. към по-възрастна жена или мома Пирин, Родопи) ав - във аван - прибор за рязане на тютюн аваш (т.) - полека ав(д)жии (т.) - ловци авел(ско) - някога(шно) време, минало авлет (т.) - челяд, рожба авлия (гр.) - двор аво - леле аври - еврейски храмове, синагоги ага - когато агале - а то, а пък, пък то аглика=иглика агол, агъл=ягъл агязмо (агезмо, аязмо) (гр.) - свещен/ лечебен извор агале - като че ли аглок=аглък - кърпа аго (т.) - бате, ласкателно обръщение към турчин
агупки - циганки агюпски - цигански адая=одая аде - хайде адет (т.) - обичай, навик аджами - (от “аджеми”) персийци, иностранци; в сл. амбулантни продавачи а(6)джамия (т.) - неопитен, глупав, млад аджарлия - “опитен” аджер (т.) - лют змей, хала аджие (т.) - хаджии: богаташи, бивши поклонници на Божи шроб адралис - Гергьовден (Родопи) Адринопол - Одрин ае: ни ае - не иска да знае, не чува, не го е грижа аегиди (т.) - израз на възхищение или укор аени=аяни (т.) - видни граждани аждер - змей; преносно: буен кон аждерлия - “опитен” аждрахан - много буен аждреана - хала, змей ажия - хаджия азаджи - ерген азат (т): а. нека е от мен - свободно да е от мен, прощавам му аздисала - (от “аздърмак”) разлютила се, развилняла се анина (т.) - съветнил азинтар/и, /е - хазнатари, служители, които пазят царската хазна азлък (т.) - подсип на пушка, дето се сипва барут за подпалване азна=азно (т.) - съкровище, товар пари азък=язък аинк (т.) - веселба аир - добро, добрина аирлия - честит, благодатен ай - хайде
айлодзе - кичури вълна айлък (т.) - месечна заплата айналия - хубав, красив, удобен айрят - (от “кайрят”) отстъпка ак (т.) - заплата акаип - загубен ако - нищо че (ДДБистр, и целия Шопски край) акран(ка) (т.) - връстник/ца, другар/ка, приятел/ка акче (т.) - сребърна турска монета акшибан - архибан, главен управител акъл - ум
акъллия (т.) - умен, умна ал - но ала, ала - хала, митично същество, което народът си представял като огромен гущер с кучешка глава и го отъждествявал ту със змея, ту с ламята; силен, едър човек, юнак алай - полк; парад, процесия; сватбено шествие алайка (т.) - слугиня алал=халал аланчето - просторно, открито място пред мегдана албатин - подковач алдези=алдъзи - жълтици алеви - змейски алейким селям - отговор на “селям алейким” (вж.) алетина - голема хала, чудовище
али - но али - хали (буйни ветрове, бури) Алинден - Илинден алис (т.) - същински, истински аловита - много голяма, грамадна алок, алоци - 1. ивици неостригана вълна върху тялото на овен за украса;
алтънен (т.) - златен алтъни=алтонье (т.) - жълтици алтъри - олтари алче - кърпа алчок=алок алшамия - кърпа за лице алъджия - търговец алъйще - повече аль=али - или, дали алят (т.) - занаятчийски сечива, инструмен-тариум |
амак=ахмак амалия - амулет, муска аман (т.) - възклицание при отегчение, повик за милост, пощада, закрила от мъка или от отчаяние
аманет - подарък, залог аманета: булка а. - която зет заместник взема за другиго;
ан=хан ана(йка) - майка анатема - проклятие ангария (т./гр.) - принудителна, безплатна работа андезе - мярка за дължина 0,80 м. анджик (т.) - кожена торба, вулия анката (т.) - майката или съпругата на турчин анове - ханове антерия (т.) - горна дреха, ватирана с памук; къса мъжка аба; горна дреха (дълга до под коленете или къса до кръста) анчерче - ножче (х)анъмка - туркиня апсои (т.) - затворници, пленници апчинка - хапка араба, арабо - кола
арабинска - турска аралия (т.) - ранен аралънчето - желаното, любимото (х)арам да е (т.) - незаслужено, проклето да е; добро да не видите арам(л)ия (т.) - хайдутин, разбойник арамски - харамийско, хайдушко арапи - черни анадолци арапките - отвесните рамена на дървената рамка на стана аратлик (т.) - приятел(ка), другар, побратим (х)арач (т.) - личен данък за всеки мъж немюсюлманин
араче (хара) - данък, който турците са събирали от бащите на новородените деца арачлък: пара а. - пари за харчене арбанашки - албански арватска - хърватска аргат(ин) (гр./т.) - ратай, нает за домакинска или селкостопанска работа аргилета - стада (обикн. от коне) ардъчова гора - елова гора арекше - хареса арем - заграден двор арен (арно) - добър, хубав аретлия - “голям” арижем - подаря аризали (гр.) - подарили; дали за осиновяване ариз=ориз (Родопи) аризма - дар аркуми - котли армаган - подарък армазан - рамазан арманашко - годенишко армас (гр.) - годеж, тъкмеж
арнаутин - албанец арниса (гр./т.) - спря, престана
арно - добре, хубаво; добро арности - доброти, хубости аро (гр.) - 1. старец (подигравателно);
арсъз - разбойник; негодник артардисам - спестя артисаха (гр.) - останаха арчене - купуване едно-друго аршин - мярка за дължина 68,75 см., един лакът ас - със асакия (т.) - войска, дошла на помощ, подкрепление аседжии (т.) - неприятели, противници аскер (т.) - войско, войници асланов (т.) - лъвски аспра - някогашна дребна монета на стойност 1/3 от парата асток - кесийка ат, -ове (т.) - хубав кон (коне); кон жребец атаклик - геройство; смелост, дързост, буйност атлаз - вид лъскав копринин плат атлазен (прил.) атлии - конници (х)атър - угода, удоволствие, желание; зачитане
атуз - тридесет аф - в аферим (т.) - хвала, браво афидета - “плодородни” ахмак - глупав, глупак ахренин (араб./перс.) - оглашен, непълноправен мохамеданин ахчийница (т.) - гостилница ахчия - готвач, гостилничар ачик - отворени ачми - кепета ачмалия (т.) - което се отваря
ашем - мръкване ашколсун (т.) - браво, одобрение ашмаци - бели були за главата, носени от туркините;
аязмо (т.) - осветен извор с лековита вода аян(ин) (т.) - околийски началник |