Г []
га - кога, когато; въпреки, макар да е га - я гаваз/е, /и - полицейски служители в турската държава в миналото; пазачи; телохранител, полицай гавали - кавали гаведчина - животинка гада-гадинка - животинчица гаджате - да се прицелвате гажда - погажда, улучва газда (срб.) - господин, господар гайда-мешничка - кожена гайда гайле (т.) - грижа галати - изцапва, цапа галатна - нечиста, замърсено гален - обичан, любим гальник - любим; любовник галици - къси вълнени чорапи в горния край с шарки; вид терлици галям - обичам, любя галила - обичала галуни - гарвани; врани гана - бяс по кучетата (Странджа) ганетка - приказка; гатанка гано - когато ганосанко - калайдисано гарабиня - карабина, пушка гаргия - копие, мъждрак гарез: ако те е на г. фанало - ако го е яд на тебе и иска да ти отмъсти; =карез гария=ангария гашник - връв, с която се стягат горните мъжки гащи, учкур гашниче (гащниче) - коланче (Пирин) гащя - сгащвам, обкръжавам гвацам - тъпча гевгерче - съд за вода, гевгир гевгирлия=кивгирлия гегалийска: пушка г. - дълга тънка и богато украсена албанска пушка гегалия=гегалийска геглинка=гелина гези - (от “гизия”) копринен плат гезим (т.) - пътуване гел (т.) - дойди, ела гелина (т.) - невяста, булка гем - юзда, водило на кон гемия - кораб гемче (т.) - юздичка герак, геракиня (гр.) - ястреб (обр. към мома) ген=гем геран - 1. кладенец; 2. ниско място край река, което бива често заливано гер(д)жик=гирджик (т.) - гиздав, спретнат герек: г. ти е - така ти се пада герекинке - вж. герак
геч - не гечим(ек) - гечинмек, поминък гечит (т.) - брод на река геч(ко) - късно гечтим - минава гивгирлия (т.) - изграден от камъни и тухли гивизияна - много червена гивизяна - свилена гиди (т.) - обръщ. с лек укорително-закачлив оттенък; бре, хей, ах ти гидин къз - лудетината ми гидия (т.) - юнак, младеж, луда глава; буен, смел; лудетина гиздило - 1. сребърни и златни накити, подарявани от годеник на годеница; накит; 2. премяна гизло - паша гил бир - ела при мен; заедно гимиджийче - корабниче гинала - губила гинарче - кладенче гиран=геран гирясал - хванал гиче - момиче (Странджа) гичим (т.) - поминък гичит - брод главене - годеж
главилка - годеж главнику - високо място до огнището главници - възглавници главям - годявам гламница - възглавница гластор=гластър - едногодишно дръвче, право, стойно и красиво глед - поглед, гледане глежу, глеште - гледам, гледайте глезно - гнездо глоб (мн. глобои) - 1. жлеб, дупка, длаб; 2. очна дупка глободан - сърма глоглъв - гологлав глъмнете - похабено от “главник” глътнеш - сукнеш глъшили - пригласяли гльога - дълга глявно (глявна) - главня гнехце - гнездо гнойове - боклуци, торища говея - въздържам се, пазя обредно мълчание года(т) - гласят годе - гледа, старае се годи неволия - случайно година - помен за г. от смъртта на някого годиници - годинки гозба - угощение
гозда - гвоздей големица - по-стара етърва, кака големък - големство големян - началник голия: пченица г. - “убава пченица без осил” голо: г. злато - чисто злато горак - тежък, лош горин: г. цвете - “горско цвете” горкувала - окайвала горница - стая (за дрехи и чеиз) на горния етаж; чардак горница - горска (за птичка) горници, горняци - горен ред плитки (при сложно сплитане не женска коса) гороцвят - салеп горско - гръцко горун - вид дъб |
госби - готви госке: г. прави - гости кани гостба: г. прави - дава угощение; слага трапеза гостувая - гощават гошоглав - гологлав грабнал - отишъл, побягнал град(а) - градище, крепост градещон - изградената част гради: г. увиснали - до гърдите увиснали градове - градушки градом - като градушка грамади - зъбери, канари граматиче - учено момче грамна - грабна, поемам на някъде грамотници - книжовни люде, знаещи да четат и пишат граница бяла - бял дъб, Quercus pedunculata гранки - клонки грашиково жито - жито, примесено с плевели грашок - грах гредат - идат греи - грехове гренда - греда греотити - да греят грибне - “грива” гривици - извитък, букла, лимба на коса, паднала над очите или самите вежди извити грижве - сукмани грижету - цялостно облекло (Странджа) гришка - горна антерия, дълга колкото сукман; стара родопска дреха гроби - погребва гробнина - гроб; погребване
грода - гърда, ненка грозгя - гродде грозница - треска грош - някогашна монета от 20 стотинки грсотат - тропат, трополят грубя - загрозявам, чопля груд(к)а - парче, късча; буца, бучка, топка от сирене, сняг, дел груетат - грохотят грузи - загрозява гръсници=гръсти=гръстове - коноп като растение, лен гръсти - снопче, конопени или ленени стебла гръчанско - гръцко губа(т) - погубват, убиват губериня - черга, тъкана от дебели вълнени ресни губим - погубвам, убивам губеньня - харман, място за вършитба (Странджа) гуджи - без опашка или с къса опашка гудя - сложа гульки - гулия гумъзяно грозде - вид грозде гунгул/а=/е - суматоха, разправия, кавга
гунъ - салтамарка, жакет, украсен с лисичи кожи (Странджа) гунье - ямурлук гурбетлък - временна работа в чужбина гургуто - гургулице гуренин - горянин гущер: г. алетина - грамаден гущер, митично чудовище гъ - кога гъжува - кърпа з ачалма гълне - поглъща гълчат - говорят гълъби - мамули, царевици гънгнив - гъгнещ гъргят - говорят гърда - грозна
гъркина - кълбо от конец за плетене на тантела (Самоковско) гъстак - гъста гора гьо=дьо гьоблен макрамо - къпра за глава гьозби - увещава гьозум (т.) - джоджан гьоктепченки - от с. Гьоктепе (Странджа) гьотуре (т.) - на цяло гьоч - товар, багаж гюбре - тор, смет
гювез(нен)=гювес=гювеч (т.) - тъмночервен; червен, ален (Пирин); кармъзен, морав гюзел, гюзелим (т.) - хубав(а), хубавата ми гюзелджа (т.) - хубавец гюзелинка - хубавица гюл - роза гюлсам - с аромат на гюбова (розова) вода гюльса=гюльсую - розова вода гюлюдисани - изписани с рози гюлюм - розичката ми
гюмюш - сребърен, сребро гюнлюк (т.) - надница гюнлюкчие - надничари гюрави - проклет, “лош” гюресчин - злобни, злопаметни гюреш - борба; вм. ГАРЕЗ - ненавист, омраза, злоба гюс(чена) (т.) - гръд, гърдите (на животно) гюся - гърди гюч - мъка гявулцтво - дяволия гяк, гяци/гякове - който знае книга и чете и пее в църква; ученик в духовно училище; дякон гяли - дели гяури (т.) - неверници, христиани, хулно обръщение към не-мохамедани гяурим казъ (т.) - българско момиче гяци - ученици в духовно училище гячета - дякончета гячетия - ученици гячина - даци |