Д[]
да - та; нека да: та у не да - та и не даде дабица - дъб дава - иск, тъжба; съдене, съдебен процес даване - данъци давиново (дърво д.) - дафиново давия=дава(т) даврак (т.) - дръж се, изляз да те видя давран - дръж се давьо=дава давя - съдба, оплакване дадика - слугиня дайюване - вуйчова далга - вълна далке (далче) (т.) - клони (клонче), вейки далян - дългобойна пушка дамар (т.) - 1. рудна, минерална жила; 2. въглищен пласт дамаския, дамашкия: сабя д. - хубава сабя, изработена в Дамаск (Сирия) дамласъ: алтън д. - златна капка дам (т.) - обор, сграда за добитък, навес дамче - (умалително) дамища - обори, конюшни дамо - даваме данак (т.) - теле, юнче даначе (т.) - биволче дандесто - (от т. “дандана” крясък) вресливо, кресливо дараджа (т.) - бесилка дарак (т.) - гребен, чесало дарваре - вместо “дувари” дарви(т) - дарува дармань - лекарство; дерман дармон (гр.) - рядко решето за пресяване на жито дарчин - канела, корица дарчок - дарчец, малък подарък дауве (т.) - мн. ч. от “дах” дах(щено) (т.) - планина, планините дашено - възвишения дащена - дъсчена даюване - вж. “дайюване” дваесе, двайсе - помен на 20-и ден от смъртта двеки, двекьо - втори, второ двел - дали двоене - двама двои: че ни д. - ще ни разделя двойострелкя - с две острия двори - уговаря; много да се моли (Родопи) дворим - служа де - че деба(т) - дебнат дебом: д. дебай - дебнешком върви дева - ето деве (т.) - камила деветина - помен на 9-ия ден от смъртта девик - девет девлет - служба на царя девоячко - моминско девьон - овчарски звънец, девьот дегуде - където има деда=дедя - по-голяма сестра, кака деде - дядо, дядовото деендисвам - издържам дек(а) - къде, где; загдето, че; гдето, която деке - дете декил - копач, мотика декса - покани, пожела дексам (гр.) - приемам дел=дела=дял - планина, височина, било на планината дела - било на планина делен - звънец дели (т.) - юнак; буен, своеволен; луд делибашия (т.) - хайта, разбойник, насилник деликанлия - момък с буен нрав, лудо младо делиюскет - на с. Делиюво (Странджа) делия (т.) - юнак; немирник; буен, безразсъден делова: д. гора - гора по билото на планина делове - баири делутки - парчета демет - сноп, сплит демир (т.) - желязо, железен
демирлия - железен дене - живот дендисувам - следя, опитвам [ср. “деендисвам” -?] денемиския - дамаскиня (израб. в Дамаск) денеска - днес дениз(ан)=денизе (т.) - море(то) деници - дни (умалително) дено - където дервей=дервенджии - които пазят дервен (хайдути) дервен(т) (т.) - проход, клисура, устие, боаз дервишин - мохамедански калугер
дердьови - ядове дере (т.) - дол, суходолие дерек - стълб дерекьовци - от с. Дерекьово (Странджа) деркити - камо ли дерман (т.) - сила дерменджия (т.) - воденичар дертове=дердьови дечам: д. пенджера - може би от джам, стъкло, със затъмнено значение, стъклен прозорец дече - като че ли дечкове - деца джадия - грозно, лоша старица; уличница джам (т.) - стъкло, прозорец
джамадан - мъжка къса връхна дреха джамбаз(а)ин, джамбазе - търговци на коне, на едър добитък; богаташи джан (т.) - душа, душица
джанджин - “вадидушници” (стария певец дядо Вичо) джанфез - вид копринен плат; тафта; атлас джанъм - душо моя; свойско обръщение към близък джапана=джепане джаралия (т.) - ранен, ?с гноясали рани? джасни - блъсни, удари джеваб=джевап=джуваб (т.) - отговор джелат(ин) (т.) - палач джелеп(ин) - търговец на добитък на едро;
джелоте=джелати дженк - бой, война джепане (т.) - боеприпаси, муниции; куршуми, патрони джепкен=чепкен джераф-еким (т.) - хирург, лекар на рани и външни повреди джерах=джераф джигери - дробове джигли=жегли джикнал - боднал джилит - игра, при която се хвърля тояга и се улавя във въздуха от препускащ ездач джинджумия - “плат със зелен цвят” джуап (т.) - отговор, сметка джубе (т.) - 1. затворена дълга горна дреха; 2. вид къса горна дреха джуберали -дъвкали бавно джувап - отговор, обяснение джувет=джеваб джуздани - пантондаши джуки - устни джумбуш - смях, шега, веселие джунджуле - вид цвете, невен Джурджов/ден, /ски - Гергьовден(ски) дзарано - сутринта дзваница - роднина или съседка, поканена на сватбата, сватбарка дзвери - чуди, удивява
дзиврава - ослепяла, слепица дзиври - женско украшение (Пирин) дзигвар - двойка, чифт дзид - зид
дзингарази - звънци, хлопки дзингии=зенгии дзингиян - богаташ дзипка - рита (за животно) дзунеше - звънеше дибоки - дълбоки дибът - мъхът от платното диван - открито помещение на втория етаж, по-висока част на чардака, гдето се приемали гости; стая за гости; чардак, отвод, пруст, трем; богат миндер, одър диван - чинно; стоене прав в знак на почит
дивид (т.) - приспособление с мастило и перо, което се носи в пояс дивилицка науда - вид военна униформа дивит - старовремска мастилница с перо, която се носи втъкната в пояса дивяк=дивек - качамак диг: диг се - дигай се, махай се
дида - да ида дижа - вдига диз(лик) (т.) - калцуни, доколенници дизгии - връзки, водило на юзда дизгините - поводите дизия (т.) - връвце, ралце, наниз дикел - двуостра копачка дил - дали дилафи (т.) - маши, железни щипци за огън дилбер (т.) - гиздав, хубав дилки - нежели дилкя - камо ли; вече дим - че д’име - да отидем димен - дивен, чуден ди(л)ми - щом, като димизгия, димиския сабя - сабя, правена от специялна стомана в гр. Дамаск димии - потури от домашен четворно тъкан вълнен плат димирлия - железни |
димиту - сбито, гъсто, четворно димия - домашен вълнен плат за мъжки дрехи
димнен, димна - дивен, чуден дин исламлар (т.) - мюсюлмани динар - грош диниз - море диньо(на)=дуня (т.) - светът; цялата земя диня=дуня дипленица: сабля д. - свбя, когато се сгъва дира=диря - следа дирек (т.) - стълб дирлик(а) - разбирателство, сговорност дисадзи - дисаги (двойна торба) дича - деца длег - дълъг (Странджа) дньовка (рус.) - престой доба - време (нощно) добал(ь)не - дожаля д’обзинем - да обхвана с уста, да захапя довадя ли - дохожда ли дована - хвана довати - досегна, улови дове чеме - ще доведем дови - додея, дотегна довидяло - виждам до пресита, до омръзване довищаа - процвилиха доводял - дохождал довтаса (гр.) - пристигна добър - до сами догагят - налучкват, сещат се доганджии (т.) - прислужници при лов с соколи, соколари догодили - напили до насита дода - кака (Пирин) додава - подава, дава додак, дудак - устна, бърна, джука додека - докато, докъдето доделела - остаряла додили - дохождали додражало - домиляло додяло, додявам - омръзвам дозимаше - вземаше, поемаше доила - кърмила дойме - клупове, шитове на ключалка доказаше - казаха, съобщиха доката - медена, бакърена пара докачи си - хвана си докимусам - проверя, изпитам докинете - докъсате докус - девет долама (т.) - горна дълга абена дреха; мъжка къса горна дреха, ушита от аба с гайтани; старинна горна мъжка дреза с ръкави, обикн. гайтанлия долапчилък - 1. вадене на вода с долап за напояване; 2. който работи в тепавица доленлия - сорт ябълка долняци - долен ред плитка при сложното сплитане на женската коса доложак - голяма чаша за вино долусу - пълна доми - задомявай дониня - досега донове=доновци (т.) - гащи доодоци - данъци, хазна, доходи доодъ - дохождането допаднала - дошла, пристигнала доплюска - дойде, дофтаса допратила - изпратила допрашай - доокопай допридок - преждата, определена за предене (Самоковско) дора: два д. ранени - два хранени дорести коня доралия: коня д. - кон с тъмночервен косъм дорести: д. атове - червеникави коне доржаво - упора дори - двори (Странджа) дор/ия, /ийче (т.) - с кестенява козина (за кон) доросна - дорасла, пораснала дор(у) - докато доряна: коня д. - кон с червеникав, кестеняв косъм доседела - стигнала на възраст за жентиба досенова - досега дослужим - почерпя дослук (т.) - приятелство досова му - дойде му на ума, сети се дососало - досвидяло; свършило; да стига нещо, колкото е нужно дососла - стигнала
дост, -ове (т.) - приятел
достанаа - свършиха достигом - като гоня и застигна достояло - свършило се достум - (гальовно от “дост”) мила моя досуе: д. му - идва му мисъл дотерам - накарам дотраяло - свършило се дотреперо=треперушка дофада - дохожда дофанала - прихванала
дохак: да дойдеш д. (т.) - да се справиш, да дадеш заслуженото доцну - късно драгинко - по-млад девер (жената го така нарича) драговала - обичала драговник - любовник драговно - любовно драгоман(ин) - водач на група работници или жетвари; преводач драгост - радост драгус - радост дракус - според народните поверия мъртвец, който излиза от гроба си и вреди на хората драм - стара мярка за тегло, = 3,10 грама Дренополе - Одрин (Адрианопол, Едрене)
дриапи - дрехи другачка - приятелка другош=другаш - преди, някога, в миналото друг/ова, /уя - другарува(т) друм: низ д. низ раздруме - из път, из кръстопът друхчици - другарки дручки - безкрайно много дръгня - чеша, влача, търкам дръмка - храст дрзнка - тамбура дронцопола - разпасана, развлечена дуганджии - пазач на царските соколи за лов дуйчане - дюкяни дува (т.) - благодарност дувак - було на невяста ду(в)ар (т.) - стена, зид дуйдисал - подравнил дука - пие дукадин - железа дуката - дребна монета, аспра, 1/3 от пара
дулетия - чушнара, чучура дулица - свинска зурла, муцуна дулуми - блузи дульбен - бяла забрадка дульбер, дюлбер=дилбер дульбия (т.) - далекоглед дулюв - дюлев дума удумали - уговорили деня на сватбата думбазин (т.) - богаташ, чорбаджия думомница - къщовница дуни - духни дункя - дюличка дунькъ - дюля дуня (т.) - свят, вселена, земя, хора
дуня - дюля (дърво и плод) дупка - пещера дур, дури - дорде, догде
душа - дъх, дихание
душманин - неприятел, враг дъвия - потеря, данъци; съдебно дело дъмгъ - марка (Странджа)
дъначе - теле, юнец, биче (Странджа) дънем - почивам, отдъхвам държава - недвижим имот, земя, владение на един човек или на селище; ниви държовище - владение дърмони - пресява с рядко, кожено сито дъуль - барабан, тъпан (Странджа)
дьовлет - девлет дьоздисанка - пременена, нагласена дьокмерлия гащи - широки гащи, шалвари дьонмелии бешлици - кръгла сребърна монета от 5 гроша дьорт - четири
дьо(те) - хайде; нека дюген=дюгян=дукен... - магазин, продавница,
дюзен - дрънков музик. инструмент, тамбура дюкме=дюгме (т.) - копче
дюл(ь)бен (т.) - тънка бяла кърпа за глава дюлбер=дилбер дюлгер(ин) - строител, зидар дюлим=дюлюма дюлюлянка - делянка (Valeriana officinalis ) дюлюм(а) (т.) - мярка за земя, уврат, около 1 декар дюлюмче - от “дюлюм” дюннета - земята дюнюм=дюлюм дюня=дуня дядя - по-голяма сестра, кака дяк=гяк дял - хребет, връх |