К[]
к’ - ще, че ка - кога, когато, като; ще ка(а)за (т.) - околия, околност, област каба - мек; дебел, пухкав кабада - сербез човек кабадалия (т.) - човек сурав, размирник, наконтен кабадаие - кметове кабада(х)ни (т.) - контета, нахалници, юнаци кабадаца (т.) - конте, тафраджия, който се перчи със силата си кабакчия (т.) - събирач на данъци, бирник; на пояса си носел картука (кабак), в която слагал парите кабахат (т.) - вина, грешка кабил - 1. съгласна
кабул - прием
кабури - кобури кава/к, /че - топол(к)а каварджик (т.) - къдрав кавга - свада кавгалия - който обича да се кара, свадлив кавгьо - свада кавил=кавул
кавпе - хитрец каврак - копринена кърпа, червено було, което кумът мята на главата на булката в сватбения обред каврък (т.) - извити (за вежди) кавул (т.) - договор, сговор, облог
кавурски (т.) - невернишки, християнски, гяурски кадаллък=кадилък=кадевлък=кадълък (т.) - административна област в турската империя, гдето съда един кадия кадах - чаша кадифлии - кадифени кадия (т.) - съдия кадове - пушек, опушено кадру - снимка кадълък(а) - съдебен район кадън - туркиня
кадънджийка - хубава, като кадъна кадън пармак - бяло десертно горзде с твърди, заострени от двата края зърна на рехав грозд кадър - (от “кадърен”) годен, способен
каери - гвоздеи за петали, клинци каза - град каза(лък) (т.) - околия
казандисала - спечелила казлъм (т.) - който леко ходи, напет казма (т.) - кирка казмирен - лек вълнен плат казъ - вж. “гяурим к.” казълбаши - алияни, турска религиозна секта казъндисвам - изхарчвам, изразходвам; печеля
каил (т.) - готов, разположен, склонен, съгласие
каинче - шурей (Родопи) каипта (т.) - забягнал, излягал от къщи; изчезна, загуби каица=кайца кай - кога; как, като; къде; при, към кайдис/(в)ам, /увам (т.) - 1. съситням, убивам, погубвам: не ми е жал да го оставя да го погубят; 2. насичам, накълцвам; 3. прежаля; 4. да реша ?
каймакамин (т.) - околийски управител кайматлъ (т.) - най-хубаво каймер=катмер кайнак (т.) - извор кайно - както, като кайрак (т.) - рът, зълм, издигнатина; камениста на припек рътлина, обрасла с трева и търни кайряк (т.) - пързалка, плоча кайряче - от с. Кайрякьово (Странджа) кайци - вид шапка, която се носи само от жени (Пирин) какво - как, както какет - както какно - както калавирена - карамфилова калаур: к. чува - стои на пост, на стража кала(н)фир - карамфил калафедена - карамфилова калбур - решето, рехаво; рядка плетка калвун - клюн калдърма=калдаръм (т.) - каменна настилка на улица кале (т.) - крепост, град(ище) калеври - вид леки, без токове обувки, еминии каледни - вж. “калеска” калезма - калеска
калеко - мъж на по-голяма сестра или леля (Странджа) калекуту - кръстника калем - перо за писане калена - пръстена (за чаша) калесвам (гр.) - (обредно) поканвам
калеш(ест) - хубав, красив.
калимана=калмана калина - 1. по-малка, неомъжена зълва; 2. дърво калинджийче - корабар, моряк калинка - нар (растение и плод) кал(и)тата (гр.) - кръстник; кум кал(ь)мана - кумица, кръстница калом - кал калотия - хубост, хубавица калуски - от с. Калово (Странджа) калуфер - растение, цвете кариофил калцуни - доколенници, ушити като чорапи от аба, без или със стъпала калчинки - калцуни, навуща калъч (т.) - нож; сабя калъчлин - от саби кальона - крепост кам, камо - къде, где каматен=камотен - хубав камджия (т.) - камшик
камене - мъниста камо - къде камуха=камха - вид копринена тъкан камшия - камшик кана - каняк (птица) кандис(ув)ам (т.) - съглася се, смиря се канджие=камджия - камшик кани(я) - ножници, калъфи за ножове канлия (т.) - жесток, кръвник каносани (опашки) - боядисани с кана канташи-камен (т.) - скъпоценен камик, тъмночервен като кръв капа - шапка капак (т.) - захлупак, тас капаклии калцуни - калцуни с широко разперени върху стъпалото краища капаклицки: к. пушки - капаклии пушки капанка - риза с характерна бродерия, носят я жените от капанското население в Разградско капидарго - капитанко капии - врати, порти каписази - скитници, нехранимайковци капия (т.) - врата, порта; ножница капуджии - вратари капула - задница на кон капфе=кахпе - неверник, лукав кара - черен; прякор
караач - бряст карагрош(ове) - едра сребърна монета/ медни грошове, медни пари; всяка чужда сребърна пара карагьоз(лийка) - черноок(а) карагюзел - черноок карайте - наказвайте каракашъл=каракъшлъ - с черни вежди каракол (т.) - караул, пазач Караман - име на кон с чер косъм караорман - черна гора (име на село) карар - по мярка, с мярка; достатъчно караул: к. чува - стои на пост, на стража карафезе - “турци” карахасър (т.) - вид рогозка карван - керван карга - маши карда - бъклица кардаш(лар) (т.) - брат(я), другар кардашка (т.) - сестра, посестрима кардисам - избия кардъм (т.) - моя жена каревли-калеври карез (т.) - злоба, омраза
каркел - халка за врата кармаре - готвачи кармълъ пача - (?от “кърмъзъ” червена) пачии, долната широка част на потури карсениче - кръщелниче карстата=кръстата, като кръст каръм (т.) - кримски касабет (т.) - грижа касаб(он)а=касабо (т.) - (малък) град(ът) касапуем - коля касафетна - разтревожена, замислена касена - къс каскаднжи/я, /йка - ревнивец; завистник Касум - Димитровден (Родопи) кат (т.) - етаж ката - пъти ката (гр.) - всеки, всяка
катана - голем, (едър)/(войнишки) кон катанци - катинари, окови кати - кюшета катлък - (от “кът”) нямане, неплодородна, оскъдна година, неурожай катмер - кичест карамфил, Dianthus като кога - като че катом, катум: к. бога = таком бога катранка: овчарска к., зелена к. - полу- храст, Artemesia camforata катри - кои катър (т.) - муле катъри жеравненски - вид половинки обувки с подкови катуница - цвете катунки (т.) - катунарки каул(а) (т.) - договор, облог; обзалагане
каур/ен, /ин, /ски - немохамедан(ски) каурка - горна дреха кафал (т.) - кавал кафези - дървени решетки на прозорец
кафтан - горна женска дреха, вид сукман
кафтанен - шарен, пъстър кахари, ка(х)ър/и, /ове - грижи, печали
кахпе=капфе - неверник, лукав
кацим - окачваме, овесваме кач сене (т.) - колко години качун цвете - пролетен минзухар качунчице - есенен минзухар [!-?] кашмеря се (т.) - подигравам се кащи - къщи каяньня - съжаления квакна - клекна квечером - привечер кви - какви ке - ще, че ке(а)я=кехая кебин=кибин кедер - болка кейил (т.) - поръчител келеме - негодник, нищожен човек кем - ще кемен(ч)е - гъдулка кемер=кимер (т.) - кожен пояс с прегради за носене на пари, който се запасва около кръста; кесия (за пари) кенар - 1. (надлъжни) ивици от коприна/ по-дебела прежда/ друга тъкан в домашно тъкано платно; 2. край, ръб; краища на дреха или плат
кендисан - по своему кендисвам - везя
кенета (т.) - копринине дантели, изплетени или шити като украса на дреха или покривка кепе (т.) - горна мъжка дреха от дебел плат; къса черна аба с ресни по краищата, каквито носят дебраните арнаути кепенци - дървени капаци на вратите и прозорците на дюкяни в миналото кераджия=кираджия керата (гр.) - (казва се като укор) кераца - кокона, госпожа керван(джи)башия - водач на керван кердоса(м) (гр.) - 1. взимам; оженвам се, ожени, омъжи; 2. добивам, спечелвам, виждам полза; 3. погубвам (Родопи) кересте (т.) - дървен строителен материал керка - щерка керкезе - черкези керясала - клеясала кершие - чаршия, търговска улица кесаджия=кеседжия кеседжи/я, /йско (т.) - разбойник (-ическо)
кесим - едно на друго; общо кесим (т.) - хубави, контешко, гиздаво кескин - лютив кесап - тефтер, книга кетчица - (от “кепчак”) металическа или дървена чаша, черпак кеур - гроб кеф (т.) - удоволствие, наслаждение кефере - вид цвете кефил (т.) - поръчител кефиль - гарант кехаица - жена на кехая
кешише (т.) - калугери кибин=кебин - дарове и пари, които се дават от годеника на годеницата кивгирлия=гевгирлия (т.) - зидана от камък или тухли ки(в)от (гр.) - ковчег кига - когато кидаф - чаша кико - какво, като, как, както килер - малко помещение за натурване на дрехи и други предмети кило - мярка за зърнени храни, пит крини киман, кимна - тъжен(а), унил(а) кимбинясвам - благославям, венчавам кина - какво кина - късам киндистарка - която умее да бродира, да везе киниса (гр.) - тръгва кинката - везана кинтиш (т.) - горна дреха, контош; рокля, фустан кипароо - кипарисово кипра (гр.) - хубава киприя - мост кир босилек - благословен босилек кираджии=кириджии - превозвачи, керванджии, които превозват срещу заплащане кираца=кераца киреч - вар киристя - дървени греди кирия (т.) - 1. превоз на стока или пътници срещу заклащане; 2. наем за превозно средство, за жилище и подобно; 3. стока, товар, който се превозва кирли сукно - небелено сукно кисело - квасен хлеб кисим - хубост, гордост киска - китка кита - голяма китата - кичеста китка: у к. станая - заедно станаха
киткоса се - сгоди се кифур(у) - погребален ковчег кицнем - цицнем, бознем кишовито - дъжделиво клабодан - свила
клавайте - слагайте клавам - слагам, поставям кладе (клал) - сложи (поставил) клан(ь)ен(ь)е - подарък кланял - молил клапа - говори клати - коля клепам - вия клепало или камбана клепове - клюки клет - хамбар клети - проклети
кликам - викам кликач - местност, близо до с. Лешко, Благ. клин(ц)и - гвоздеи (за подкови) клисарче (гр.) - черковно служителче клиси - куца, клатушка се при ходене, изоставя клободан=клабодан клонале - клеветили клопена - затворена, похлупена клоцна - ритна клочат - разяждат клочка - квачка, кокошка с пиленца клукам - хлопам клукнала - клъцнала, ухапала клуп(а) - желязно колче с халка за завързване на добитък кльосаше - кълвеше клюкнаа - потропаха пачукаха клюница - клюн клюнкове - чучури книга, книже - писмо
кникато - червено ко - ако; как, какво; когато ко: ко ти бога - тако ти бога коа=кова - време коби: не коби си - не прокобявай, не предсказвай зло кобур (т.) - кожен калъф за пищови или др. ковали: на коньо к. - оковали го на коня кован: к. пояс - сребърен колан
|
коване - подковаване; подкови ковачка - квачка кове - подковава ковил=кофиле ковчаг, ковчег - сандък за дрехи, скрин код - до, към, при коджа (т.) - твърде, много; голям
кое - или коее - ковеха коемджия, коенджия=куюмдия коже - голяма кожал, кожел (мн. кожлуве) - (шарена) хурка; горната част на хурката, където връзват къделята кой - ако койло - бяла пухеста трева (Stipa pennata Z), която служи като накит главно при лазаруване койн - кон
койнаре - коняри койрук, койручките - опашка, игрохорци на края на несключено хоро кокона (гр.) - госпожа, кражданка колагер - полица колазено жито - (от “колус”) вид едра пшеница без осил, от която правят болгур (Friticum vulgare )
колак - 1. хлебче, колаче (и в смисъл на покана: “получил к. за калеска”); 2. дар за съобщаване на добра новина колашки - коледни колбави=колба(е) - гривна, гривни колдовите - коледните коленеком: к. легна - коленичи коливо - обредна храна от варено жито колкот - кракът, кълката коложега - средата на зимата; месец декември/месец януари колтуриши - спаси колци - колко души, колцина колчеш=кольчиш - колчем кольшкине - коледни ком - кому команика (комонига, комоника, команига) растение, билка; любичица, теменужка комат - къс, парче комбаре (т.) - бомби комбос=комбус - жребие комет - кмет комка - причастие комкавам се - причестявам се компири - картофи комунига - раст. Meliolotus officinalis конак (т.) - 1. място за нощуване на пътници; жилище, подслон; 2. спирка по път; 3. къща на олемец; 4. общинско управление; 5. седалище на представителите на властта
кон - към конак (т.) - стан, място за преспиване на пътници конаре - коняри конаци - голяма, богата къща кондак (т.) - приклад, дървената част на пушка кондил, кондир =крондир кондис(у(в)ам (т.) - настанявам (се), спирам се на конак кондури - груби кожени обувки конка - 1. кумица, кръстница; 2. =комка конопци - конопени въжета конте мн. контета - човек, който обича да се издокарва, гизди (разг.) контош - горна женска дреха конци - коне конче - жижка, нишка конька - причастие копанарче - циганче, което работи корита, лъжици и др. копань - бухалка копаран - връхна дреха (Родопи) копач(е) - мотика копая - заравят копе - копие копел/е, /ак - малко момче; дребно и нищожно човече; извънбрачно дете копиле - момче (над 15 години), момък копина - къпина копни - топи се, копней копнина - място, където снегът се е стопил копривник - ястие от коприва копуци - юнаци копче - металически накит за гърдите копчи - откопчава корди - нарежда, припява кориния - корен, род кория=курия (т.) - малка гора корка - коричка кортулиса - отърва коруба - корито косатник - украса на косата; плетеница от самите коси или от вълнени конци, украсена с монети и маниста, която се спуща на гърба; косичник косемка - косевка коситреник: крондир к. - калаен съд за вино
коситро=коситрън (гр.) - олово косичник=косичняк - сплетени коси, украсени с монети и маниста; украса на главата костен - кестен костутно: к. железо - “мъртво жедязо” кот - при котлеварка - кобилица, чатал кофаря - заключвам с кофар кофиле=ковил - вид трева с пухкава метлица коча - командири коца - къса коцака - витороги коцалье - плитки коса коцне - откъсне кочия (т.) - закрита кола с повече от два коня; конска кола, покрита с чергило; колесница кошена: риза к. - с копринени ръкави кошове - хамбари кошуля - риза коюмджия=коюнджия - златар коюн: к. джебове (т.) - джебове на пазвата на дреха кравенея - пълнея крагино - крадено крагуй - сокол крайна - страна, земя, краище крамар/ин, /че - болярин, бан, управител [ср. “кръмарин”] крамолиха се - караха се крапа: к. градина - къса, малка крапнее - става къса крапом=крапум риба - шаран крати - скъсява кратил - свършил
кратя - къртя крачаг - стомна кревам - вдигам кремък - крем Lilium candidum крена - тръгна, взема, вдигна кренува - тръгва крефко - крехко креч - скреж, пласт, наслоение кривак - дълга тояга кривич - шепа крила - двете страни на полата при саичената носия, двете предници на полата крили - вее крило - перка крилче - крилце, цвете криюм - скришом крондел=крондир крондир (гр.) - съд за вино или ракия, от метал или глина във форма на стомна или кана, с украса, с който канят на сватба кропо - кратко крочка: к. крокне - прекрачи крачка крошумка - куршум кроюм кроят - кроене круйте - кроете крундир, крундил=крондир круте кроеха - кроене кршлък - отговор кръвена - пълна, дебела кръвняк - шопар, свиня за угояване кръг - кръгла дъска за точене на тесто и за носене на хляб кръкли - ножници за стрижене на овце
кръмарин - който вързва и подрежда снопите,
крънделица - изхабена, нащърбена кръпо - късо кръснина - убийство кръсно - кръстато, на кръст кръст (дукато) - пари, които се подаряват на коледари, дете или булка кръстат (гора, дърво) - клонест
кръстатом: к. окръсти - хваща някого за кръста да се бори с него кръстице: на к. - на кръст кръстничена: к. премяна - дрехите, които по обичая кръстницата подарява на детето в деня на кръщаването кръстом - през кръста
крътеше - плачеше, хълцаше кръфната - весело забрадена крьохто - крехко, весело ку - ако Кубалище - село в Драмско куваклия (т.) - твърда, яка куве - кое кувет (т.) - сила, мощ куд - при куда - клеветят, одумват куда баши - ръководител на коледарска дружина куджа - вж. (горе) коджа кудя - клеветя, злословя, говоря лошо за някого куенджия-куюмджия (т.) - златар кузум (т.) - драги, мили, мое момиче кукарджо - попрелка (Родопи) кукнала - седнала куките - гегите кукя - къща кула-ата (т.) - кон с жълтеникава козина кулай - изход, начин; възможност кулай - втори поздрав кулак - 1. с дръжка като уши; 2. =колак
кулаш=кулешана - кон с жълтеникава козина куле - колело кулплия (т.) - с дръжки [=кулаклия?] култари - отърве, освободи културисам=куртулиса кулук - караул, нощен пазач кулуша: к. кобила - кулеста кобила, с жълтеникава козина кульля - коли с дървени колела (Странджа) кумат - хубава кумаш (т.) - плат, тъкан
кумашина - кум; кумец кумбара (т.) - снаряд, граната куменджия - ковач кумехи - на кръстинцата кумиткету - комитите кумрия - вид гугутка кун - към кун - ако куна (гр.) - икона
кунак=конак кунала - целунала кундис(в)а - отседна, настани се, спря се кундур/и, /я - груби кожени обувки кундурдж/ии, /ийски (т.) - обущар(ски) куни - утешава кунтри - обуща купа - покупка, купило купе - стока [ср. “купье” -?] купец - търговец купук - лентяй купци - търговци купье - дрехи, стоки [ср. “купе” -?] курбан (т.) - жертва
курбет(лък)=гурбет(лък) курджия (т.) - пъдар, полски пазач курдиса - нагласи курдисанка - нагласена курдисва (т.) - поставя, урежда курилна - казан с дръжки курна - чучур; корито; вана курсум - ушким куртулис(в)ам=културисам - спася (се), избавя, отървам куруджи(я) (т.) - пъдар, пазач, горски стражар куршумджии (т.) - стрелци, убийци куса - без опашка или с къса опашка кусо - недостатъчно кустадински и елински мясец - месец май (Странджа) кусур (т.) - недостатък кутел - 1. дървен издълбан съд за чукане на ориз, жито, крина; 2. мярка, с която воденичарите събират уема от мливарите; 3. дървена кофа за кладенец кутем=кутя кутила - отгледала, отхранила кутна се - събори се кутнам - гътвам, повалям кутния - рокля; плат; нещо за гиздене кутра - коя кутраци (мн. от “кутре”) - кученце кутро - 1. кое; 2. клето, злочесто кутрулицъ - зимна пшеница, зимница кутър - беден, нещастен, клет кутя - отглеждам, отхранвам, грижа се за някого куфитра (гр.) - вид сандък кучаджия - колар, кочиаш кучия - файтон кучии - коли кушаче - забрадка [вж. “кушече”] кушек - кърпа, която се връзва през кръста кушече - колан (Родопи) [вж. “кушаче”] кушия (т.) - надбягване с коне (Странджа) куюмджия (т.) - златар куюн: к. джобове - д. на пазвата на дреха; скрит, вътрешен джоб на връхна дреха къ - как къба - мек, пухкав къвгъ - скандал къдийко - градинско цвете къжель - хурка за предене на коноп къзъм (т.) - момичето ми, дъще (гальовно) къикчия - лодкар къй - къде къйдиса - насече, уби къко - кълката, кракът кълван - кълвач кълвун - човка кълцат - чукат, бият кълцаш - кълвеш къльмана, къльтата=калмана, калтата къмчик - камшик кън - като къна: алена к. - градинско цвете, Impatiens balsamina къна - кълнат къндиль - светилник къндиса - съгласи се, примири се къндърдисвам - увещавам кър (т.) - природа; поле, ниви къран - мор, чума кървосвам се - начервявам се кърдия - зелка кърк - четиридесет къркели - железни приспособления за почукване на врата, металическа халка на врата кърклизи - ножици кърма (т.) - за пищов, който се прегъва при пълнене кърмеки-татари - (от “къркмак” стрижа) стригани кърпо - малко кърстове - ръкохватка къртя - (с. Пирин, Иван Главчев 1992) кум [ако правилно го разбрах!] кърчази (т.) - стомни, бурета кърши - упорно; насреща, срещу
къръм - 1. (т) сед наред; 2. Крим късак - дълга бяла абена дреха буз ръкави къскъндисвам - завиждам
къснувай - хапвай късъбъ - град(че) късъфекь - грижа кът - край кътлък - оскъдица, недостатъчно количество кътра - коя кътъвалам - злословя къшла (т.) - кошара къш(ом) - вик за отпъждане на птици кьогли - тегли кьожко - тежко кьонка - тънка кьосем (т.) - овен, (който не се стриже) (водач на стадото) кьостек - верига; металическо мъжко украшение (верижка за часовник и др.) кьоше - ъгъл (ДДБистр) кю - ще кюкюна - тю,тюна кюлк - връхна горна дреха (Родопи) кюлум - килим кюприя (т.) - мост
кюрк, -ове (т.) - кожух; зимна дреха, подплатена с кожи (Странджа) кюрпен(це) (т.) - недорасло, малко, младо кюрци - връхна дреха, плато кюсамджия - главорез кюсем=кьоскм кючтек=кьостек кючук - къс, нисък кюти (т.) - трай кютурум - като кютюк кютурумче - пънче кютюк (т.) - пън, корен кюфци - дрехи подплатени с кожа кюцакан - куки на самара (Родопи) кючеве - ключове кючюджак - мъничка, дребничка кючюк (т.) - малък кюше (т.) - кът, ъгъл кя - тя кявница - тъмница кяр(а) (т.) - печалба, придобивка кярим (т.) - печелим
кяур - гроб (Странджа) кях - щях |