Л[]
лабудея - белеят, бели са като лебеди лагове - ливади лагор (срб.) - лагер, стан лагъл=ягъл ладата - хладната ладена, ладна - хладна ладовина: лето л. - хладно лято ладовито - хладно Лазар - Лазаровден лаицата - лавицата, полицата лайншпер (нем.) - земевладелец лакти - мярка за дължина (1 лакът=68,75 см)
лакърдии - шеги, весели приказки лалето - шевица на риза [Северно-Изт. Бълг] ламбада - дебела и дълга восъчна свещ ламбант=налбант ламен - (от “поламен”) позлатен ламперишка - задната част на къщата, където стоят ковчезите, дрехите; килер лапнала - взела, хванала ласи - руси латисахме - полакомихме се лауса - лехуса, родилка лаф на лаф - от дума на дума лафовал - говорил лаха - струва ми се лахана (гр.) - зелка, зеле лачидба - (от “лъча”) отделям, отбивам агнета, кози или друг добитък от стадото или от майките им левек=левент
лево - несговорно, лошо левострелье - дърводелци, които правят хурки, вретена и кавали (Самоковско) легън - обор леи - лехи лей се - сега, веднага (Родопи) леком: л. лечи - бърза, тича; леко скачай лел, лель, лело - но леле: л. вара (варай) - трад. израз при обръщение в народните песни, в повечето случаи израз на уплаха, очувдане или скръб лелех - междуметие, което изразява съжаление (подобно на “горко му”) лелечиш, лелеят - вайкаш се, викаш “леле”, “олеле” лели - нали, като лелка - кратуна лельче - съседке, обр. леля - люлее леляйка - люлка лем(еж)=лемедже - желязната част на ралото лепина - хубост, хубавина лепо - хубаво, добре леса - много плетеници на коса; коса лескати: л. синци - лъскави мъниста летва - полегата, равни летва люлка - люлка, закачена на тавана лети - вали дъжд летнат - завалят лето - излято от метал лефтер(а)=лефтяро (гр.) - неженен(а)
леш(ове) (т.) - труп(ове) лешче - белегче лея - леха ли(х)а - зъл човек; човек, на когото неможе да се угоди, всичко му е криво дибер - револвер, пищов ливанта - благовонно масло от лавандула ливори - револвери лиен - лиген лижеше - докосваше |
лика - лична мома
лико - 1. прилика; лице; 2. под кората на липата ликом поле - равно ликсен - анасон лильляна - люляк лин(ар) - голям съд, у който тъпчат грозде за вино липняшева - липова липцала - избягала, нямало я лиси биволи - с бяло на челото [Сев.-Изт.] лис(т)ник - куп несечени клони с листа, струпани за фураж на дребния добитък през зимата литака - горна вълнена женска дреха от вида на сукмана литра=литря - малък плосък и валчест съд, който събира 100 грама литре - съд за вино лито(м) - сърдито лиха=лиа
лишан - годежарски залог лишанито - белязано лишен - при годеж момъкът дава украшения на момата - жълтици, накити; белег; нишан лйет - летен ловок - лов логе - видове Логовето - местност около с. Градево, Благ. лоде - лудува лозина - лоза лозом - с лоза лочат - отлъчват лу - само луа - луда, юда лубеница - любеница, диня лугачка - висок бодлив бурен луге - люде, хора лунтаперин - земеделец лухуска (лехуска) - родилка лъ - само лъгак - ливада; ниско място, което може да се напоява с вода лъгове - ливади лъися - сега лъката - ниско място край реката с ниви и ливади лъком: л. маши - леко маха лъкърдия - дума лънбантин - налбантин, циганин ковач лъчни - лачени, лакирани льока - бавно льчи - ето лю - на ние лю(м) - а, но само лю що - щом току любадево - лебедево любика: дива л. - трицветна теменуга (Viola tricolora ) любо - съпруга любя - челуват
люге - люде, хора люкан - закопчалка люле - лула люпа - хлопа люсно - листна, разлисти лютица - отровна змия люто - остро люцка - хорска, чужда ляко=леко - ако ляпа - хубава, и “голяма” ляса - плет от тънки пръти; леса; много плетеници на коса ляскати - лъскави ляхуса - родилка |