Bulgarian Dialect Glossary
Bulgarian Dialect Glossary

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ

Back to Bulgarian Dialect Glossary (home page)

М[]


маа, маха - хвърля, удря

ма(а)на=мах(а)на - недостатък

маанджика - която намира недостатъци

мааница - малък недостатък

маанье - прежда, предена на махалка

магдан - невестински прекрив, було

маге - магия

маджар - 1. брава; 2. жълтици - австрийски златни монети, минцове
м. сандъци - особен вид сандъци с много обковки за украса и здравина

мадро - мъдро, кротко

маешинко - малко

маждрак (т.) - бойно копие

мажеря, -е - бежанци, изселници (Родопи)

мажете - убивате

мажиме - омъжваме, оженваме

мажуре - убивате

мазгал (т.) - бойница, отвор в стена за стреляне

мазма (т.) - оплакване

мазне - гладки

маишко - малко

майжко - мъжко

маймузи - шпори

майчомнина - наследство от майка

макае - ядат

макове - гводъен

максул (т.) - плодове от собствено земеделие или скотовъдство/ произведение, рожба на земята

малам питалье - златни илици

маламедна - позлатена

маламен (гр.) - златен

малена - малък

маленица - малка

малече - малкия пръст

малечкаи - мънички

малешина - момче, което помага на овчарите

малоянче - невръстно

мальки - малък байрам (Родопи)

мальо - имот

маляко=малече

мам - имам

мамка - измама, примамка

мамузе - шпори

мана - махна, замахна (със сабя)

мана=маана

манавя - разновидност на турци

мана/л, /я - престанал(и), остави(ха)

манар/а, /че (гр.) - секира, топор

манафи (т.) - турци от Анадола

манаха - чист, без примеси

мангъ - въглищарница

мандаджия - колар с биволи

мандало (т.) - заключалка на врата, засовка

мандова - биволска

мандра (т.) - място и постройка, където се доят овци и кози и млекото се преработва на сирене и масло

манко - мъничка

манлия (т.) - имотен

мановил, манофил - горна женска дреха, вид сукман

ману - махна, замахна

маньо - заобикалки

мара - мора, мъка

марама=махрама

марамза=нерандза, вид портокали

марвара=махрама

маргаз - хокане, съдене, мъмрене

марган(ь)е - маргарит

маргаре/к= /ц - маргарит, бисер

марии - овци

Маркоте, Маркоти - Марко, на Марко

марна - топла

марок - котарак

дете м. - в см. на малко като коте дете

мартаника - мартеница

мартин - система пушки

мартина - стара бойна пушка

мартири - свидетели, очевидци

маръня - задуха, лятна жега

масаре (т.) - обсада

маскара: на м. - на шега

маскариш - изложиш

маски - мъски (катъри)

масраф - разноски

мастор - ковач

Масър(ски) (т.) - Египет(ски)

масърлия - който ходи на гурбет в Египът

матор(ен) - зрял, над тригодишен (за овен)

матрапазин, -я - лихвар(и)

мах - миг, момент

махалка - големо вретено, мотовилка

махана - недостатък

махия - околия

Махияда - най-високият връх на Странджа

махмудия - жълтица от времето на султан Махмуд

махмузи - шпори

махна - 1. вдигна; замахна (с ръка или със сабя); 2. =маана

махнаджи/йка, /я - която намира недостатъци

махнуе - махва, оставя

махове - гвоздеи за подкови

махрама (т.) - пребрадка; кърпа за глава с ресни от тънко бяло платно

махрамо - голяма вълнена кърпа (Родопи)

мачи - мъчи

мачка - котка

машалла (т.) - браво, израз на одобрение

машка - малка

мащрапа - плоско металическо или керамично канче за вода

меан/а, /джия (т.) - кръчма(р)

мегдан - стъгда, площад, широко равно място в селище; борба; място за борба
м. нема - не му спори
м. юначки - юнашка борба
на мегдана - на борба, на двубоя
м. да си делят - да се борят, да премерят силите си в борба
дали съм за м. - дали съм за борба
на м. излазям - наемам се да се боря

мегданджия - борец

мегданлие - които могат да делят мегдан, да се борят

мегю - между

меджидии - жълтици

меджия=миджия (т.) - 1. безплатна работа като взаимопомощ или принудителен труд (ангария); 2. (от "меджидие") турска сребърна монета

медна пътека - по която се е ходило много пъти напред и назад

медом - с мед

медресе - религиозно училище

меени, мейни - механи, кръчми

межде - подарък за съобщена новина

междит (т.) - прославен; вм. "мечит"-джамия

междьо - фес

меже - седянка (Родопи)

межи/йе, /я, межъ, межьо=меджия

мезлиш=меджлис (т.) - съвет, събрание в турско време

мекере (т.) - човек, който услужва на друг, угодник

мелахрена - хубава

мелеме - мехлеми

мелешката - малкия пръст на ръката

мелуне - милва

мена - дарове при годеж

менгеме - кран на чешма

менгюши=менгуши=менгиши - обици

мен(ь)дильче - престилка (Родопи)

мензелин=мензил (т.) - поща

менека - мене

менен пръстен - годежен пръстен

меновник, меньовник: пръстен м. - моминият прстен, сменен с момковия на годежа

меносвам - годявам, разменям пръстени

менте - горна дреха без ръкави

мер - нима

мера - (от "мираз") наследство

мерак - копнеж, желание, любов

мераклъ (т.) - с голямо желание

мердевен (т.) - стълба

мерджан - корал

м. гердан - коралова огърлица

мерджан сандъци=?маджар сандъци

мердивен - стълба

мержане - 1. куршуми; 2. маниста, огърлица

мержанка - декоративен храст, Lycium halimifolium

мерзане - мъниста

мериа=мерия=мирия (т.) - данък, вергия

мерикан/а, /ско: платно м. - американ

мериш: ко м. - ако имаш намерение

мерия - мера, общинска земя за пасище

мермер - мрамор

меровница - с която се мери

мерянени - от "мора" (вж.)

меса - прилича

месале - дълги тъкани кърпи, с които се покрива трапеза

месит - посредник

мескове - терлици

местици - обуща от мешина

местове - леки обувки от мешина

местюи - терлици, меки кожени обуща

мес(т)ьове (т.) - кожени меки обувки

метани - поклони

метериз (т.) - засада, скрито място, откъдето се стреля

мехзар - гроб

мехкеме - съдилище

мехтарен - кмет

мехтеп - училище

мечетина - от меча кожа

кожух м. - кожух от меча кожа
капа м. - калпак от меча кожа

мешин (т.) - обработена кожа м. долама - кожена дреха, кожух

мешинен - от тънка щавена кожа

мешка - купчина; място

мешничка - 1. меховница; 2. гайда

меяна - кръчма

ми(те) - недей(те)

миджия=меджия

миждьо - подарък за добра вест

мижийо селска - мижитурка

мижо - чичо

мижувен - чичовия

мизимка - най-малка дъщеря

мийторче - пъдарче

милината - стеблото на динята

миллет - народ

милостивни - които дават милостиня

милтено - мил тейно

миндальова - бадемова

миндер - тесен одър край стената

миндизин - надзирател по пътищата

миндил - престилка

минише=минеш - жълто цвете, подобно на шибоя

мински - миньори

минца - австрийска жълтица с ръбове

мир=миро - зехтин и благовонни масла, варени и освещавани от черквата в продължение на няколко седмици; при кръщението свещеникът помазва детето с миро

мираз - наследство

мирама=махрама

мири - успокоява, утешава

мирия (т.) - данък (даден на откуп)

мирия - мера, землище

мирнулии - шарени

мироса - намаза с миро (вж. горе)

миру - светено масло

мисир (т.) - царевица

миски - шишенца

митачки - дворни метли

митир - мушка

митлика=метлика - тревисто растение, от което правят големи метли, Kochia scoparia

михтюбче - мастилница с писалка

михтюп - писмо

михюрлия=мюхюрлия (т.) - който има печат

мишии - мишчини, мускули

мишка - клонче

мишчова: м. китка - китка от ендреше

мияна - недостатък

младенци - младоженци

младинчари - момчета

младошни (крави) - юници, скоро отелени

млязат на нас - приличат (Говедарци 1988:274)

млъзници=мъзници

мнуци - внуци, племенници

мо - само

моанатин - прост човек (Говедарци 1988:441)

моги - между

модар - син

модра - червена -?- К-Т Пирин

модрица - синя

мое, мойш - може, можеш

мож: ка мож, да мож - както можеш, да можеш

молли (т.) - мюсюлмански духовници, ходжи

момар - годежар

момия - кърпа за глава

момско - моминско

монофил (гр.) - горна женска дреха като рокля от сукно, от шаяк

мор - морав цвят

мора - фабричен плат от пресукан памук

морабе - битка, сражение, война

моралия - мораво, лилаво

морено сукно - мораво сукно

мори - къдрави

мориндян - маринден

мория - мор, болест, от която умират много хора; епидемия

морна - морава, лилава; -? тъмна, кафява (Родопи)

морна косица - тънка, хубава коса

морни - черни -?

Моровки - на Моровка

моров, морув - лилав

морянино - морски вятър

моско - мъжко

мостьове (т.) - мешинени чехли

мош не мами - не я мами

мощне=мошне - много, твърде

мрие - мори, убива

мръсна - блажна

мръсница: мечка м. - мечка стръвница

мръциня се - мръква се

му - си; им

муаре - вид тафта

мужде=мюжде (т.) - награда за най-напред съобщена добра вест; дар, подарък

муздрак=мъждрак (т.) - маждрак, копие

музех - доях

музикан - дрен

мукаят: ставам м. - загрижвам се мукаятен - загрижен

муком: м. умокнали - млъкнали

мулаим - добър, разбран

мумия - шамия, кърпа, забрадка

муна - удари

мунасип (т.) - прилично, благопристойно

мурабе (т.) - война

мурги - възтъмни, черни

мурдара - цапам, мърся

мусафир (т.) - гост

мута - мухъл, влага

мутафка (т.) - постилка от козина, от чул

мутлък - вероятно; непременно

мутька - малка

муфтарян - кмет

мухлет - срок

мучи - мълчи

мучко - малко

мушама - кесия

мушамбак=мушебак - везана тясна ивица платно, пришита на пазвата на мъжка риза

мущерин - купувачи, клиенти

мъврикъ - чернилка за боядисване

мъдър ход - прилична походка, скромно ходене

мъзници - овце, които се доят

мъзмътъ - донос

мъйна - недостатък

мъка - имот, стока

мъ(л)зе: триста брави м. - 300 овци дои

мъмурън - турски офицер

мънзуракан - копие

мънчак - мъничек

мънъх - всички

мърва - малко

мързешна - омразна

мърка: м. мустачина - черни мустаци

мърмар баши - ръководител на коледарска дружина

мъртво: на м. - умирайки

мърфко - малко

мъсам - мязам, приличам

мъска - муле, катър

мътруна - овце (за разлика от шилета) (Странджа)

мъхмурен - неразположен

мъховина - мъх

мъхръ - мухал

мъхъна - недостатък

мъчи - мълчи

мьелица - уред за мънане на гръсти от коноп

мюжде=мужде

мюжделжия - вестител на добри вести

мюзевир(ин) (т.) - клеветник

мюлк (т.) - работна земя

мюрмюз - вид плат

мюфтия (т.) - висш мюсюлмански духовник

мюхлет - (т/араб) срок

мюхлюзин (т.) - закъсал, фалирал, банкрутирал

мюхюрл/ия, /ю - с печат (за пръстен)

мяза (гр.) - прилича

мяра - осем оки

мяса(м) - прилича(м)


АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ