П[]
па - пак; пък
павет - повет, виещо се растение павлака - мрежа павун - паун падало - място за нощуване (за хайдути) падвеа - падаха паде - падна; стана падна - кацна падне: че п. - ще се сбъдне падни: на стан п. - настани се да нощуваш паздер - клечки, които остават след изчукването на лен или коноп пазе - взема пазим - помня пазиш - сделиш пазука - пазва пазуни - пазви пазушка - джоб на пояса (Родопи) пай - па, пай упущи - па я пусна
пакь(о), пакю - път(и) пала буюклия (т.) - дългомустакат паламар - цигански гвоздей паламедна - (похабено от “маламена” - вж.) паламида - 1. плевел, вид бодил, Cirsium anverse ; 2. риба п. - паламуд паланка (т.) - градец палаш - малко куче, пале
памет/виш, /уеш - помниш пампор - влак панагии (гр.) - вид обредни хлябове панагир=панагюр - панаир пангалоска - (от “пангалос, пангалозин”) хубостни/к, /ца, вагабонт/ин, /ка пангюра, пандура: п. кошуля - броня, ризница пандуре - стражари в турско време панта - карти пантале - панталони пануда=понуда панчуга - черна, омразна жена (Родопи) папуджийско - обущарско, за правене на “папуци”, меки кожени обувки папуци (т.) - меки обувки от кожа, чехли парал(и)я (т.) - софра, трапеза; ниска кръгла масичка паратири - прозорци пардъя - “в гората за пръти” парен - направен от пари, монети парзир (вм. панцир) - ризница пармак (т.) - пръст
пармак(лък) (пармадзи=пармаци) (т.) - дървена или желязна ограда на прозорец, на чардак или на стълба; перила; тясна дъска, поставена на ограда на прозорец парта - кърпа; платно, везано със злато пархчица - пръстчица парясам - напускам, оставям паряскова паскай - паси пасмина - род, корен, влака паспал - прах, който се вдига при мелене на брашно и се наслоява наоколо паструн - поструга, втори баща патаног=патоног - с бели копита, с бяла козина на краката пате, пато - пътя
патлак - пищов патрика - патриарх пауните - бродерия по полите (Сев.-Изт. Б.) пафти - украсени метални закопчалки на колан паха - цена пахар - паница, чаша, купа педа - педи пее - чете (за писми, книга) пезевенк (т.) - сводник, който се занимава със сводничество пейливан=пехливан пекли - петелки, петлици, копчета пекливо - горещо пекол - ад, пъкъл
пелешки - накити за глава пенбянско - светлорозово пендар(ка) - голяма жълтица, която жени и моми носят като наниз за украса пен(д)жер=пенджур (т.) - прозорец пенджере - прозорче пендулира - монета, равна на пет лира пенчури=пенджери пенька - птица-каменарка перишан - украшение за глава с форма на перо перия - пера перника=пероника (вж. “тъжеко”) перница - китка; възглавница
перпелеш - (от “преперица”) пътпъдъци перперида - пуяк перустия - железен уред за камина перчем=перче(нце)=перчин (т.) - кичур коса, дълга коса на върха на главата у мъж перчиг=перчик=перши - перчем, коса песлин (пелени) - беслин пелени, вероятно от тур. “беслеме” - отхранване, отглеждане песница - юмрук песнопольки - песнопойки петалине - подковите на работен добитък петелджия - заложник, стари сват петелки: алтън п. - златни закопчалки петец: турски п. - т. петък, в смисъл турски празник
петли(ци) - копчета; металически накит на младоженец петопая - с пет опашки петра(х)ил (гр.) - епатразил петювничек - кален, един на баща и майка пе(х)ливан/а, /ин (т.) - борец; едър, силен пехливанлък - борба между борци пехър, -а - свекър, -ва пешин (т.) - по-рано пешкеш=пешкиш - дар, подарък пешкир - кърпа, месал пещак - дар, дарове пещемал, пещимал(я) (т.) - 1. кърпа за бърсане; 2. шарена престилка; задната престилка в двупрестилчената носия; 3. хавлия; 4. чаршаф пещеш (т.) - подарък пея - оплаквам пивница - изба пие - пуши пизма - мест, отмъщение пиле - фигура на птица във везбата пилен(ов) - мил, хубав пиме, пимо - пихме пинтия - свидлив, скъперник пинци - опинци, цървули пирг (гр.) - кула пиринчени - бронзови Пирота града - неточно предаденото име на Момчиловата крепост Перитеорион (да не се бърка със сегашния гр. Пирот) пирустии - железен триножник за огнище пирчам=перчем писани - шарени писинци - шарени пискюллия - с пюскюл (ресни) писмет (т.) - сухар писмо: п. пее - писмо чете пита - иска (за жена) питен колак - невтасал хляб пити - да пиеш питимия - жадуван, гален, обичан; един на майка и баща питропче (гр.) - черковно настоятелче питува - пита, запитва пишин - изпърво пишка - боде пишман (т.) - разочарован
пишници - домашен хляб (Пирин) пишчоли=пищоле - (ит) пищови пищимал=пещемал плав, /а, /о, /и - човек със сиви или сини очи и светла, жълтобяла коса пладне - обяд, ядене
пладнина - храна за обед пладнина - планина пладнище - място, гдето пладнуват овцете
плака: п. сапун - кълъпче, парче сапун плакаечи - плачейки планина - пладнина, пладне, обед планици - ягоди (Странджа) пластъвъ - палава плезна - заведе пленаиви - с пукнатини пленат - разграбват плени - зароби плени - пелени плеснаа - сложиха плетават - обличат плетарии - плетачки, които плетат коси плетни - плетове плетушките - плитките плечици - плитки плеше - играе ръченица (Странджа) пловка, пловче - дива патица плоска - малък плосък съд за ракия плот(ица) - плет плотишча - плетища плоча - подкова площица - плочица, плосък, тънък камък плющия - каменна плоча пляна - пелена по - след
поарам - разваля побара - потърси побащим - действуващо лице в сватбата, стари сват победила - набедила побий: п. баклици - изправи, нареди бъклици поболити - да поболея чем се п. - ще се поболея побрайно - побратим поваркаш - побързаш поведоше - поведоха повезем - свържа, превържа повезуе - превържа повейне - извехне, изсъхне повеля - заповяда, нареди повищева - цвили повия - повой повойница - погача на новороденото (когато детето си повива за пръв път) поврати (се) - повърна (се) поврънки - повратки повясимо - количество извлачен, вълна, лен, коноп или памука което се завързва на хурката погадя - нахокам, похокам поганала - погълнала, “дръпнала го да го яде” поганец - безверник погановско: п. време - размирни, страшни времена поганци - мишки погачарки - които идват на погача у родилка погина - изчезна, изгуби се погирясала - стъписала се, отдръпнала се поглави я - сгоди се за нея погна - подгони погода: какво да п. - за какво да се сгодя погоден - сгоден, станал годеник погоди - улучи, умери, намери погодил съм - сгодил съм се за погон - мярка за земя, около декар погрубиш - погрозиш погубено - изгубено погъна - издигна, порасна под - чардак под: под вечер - привечер подавенче - цвете подайтосал - разхайтил подарче - пъдарче, полски пазач подбив - подбиване с колове подбивала - подигравала се, шегувала се подбрадник - накит от стари пари, който се носи под брадата и се спуска до гърдите подбяла - разсъмване подгизнат - разкиснат, разрушават се от мокрота подгърленце - герданче подевка - по-малка неженена сестра подеха - отиваха подзима - есен поди - иди подиграва - разиграва |
подкапник - плътно пролепнала до главата шапчица от плат, която се носи под калпака; бял или червен фес за под капа или гугла подкитила - накитила подклеп/е, /и - каса на врата подковани: порти п. - порти, обковани с желязо подкрена - поместя подлизна се - излъга се подмишляк: юначки п. - човек, когото юнак може да носи под мишница поднавляй - подновявай подница - глинен съд за печене на хляб; зимник, изба под къщата подници - изби, мази подновуе - подновява поднож(ка) - дъски, окачени на нишките на стана, на които стъпва тъкачката, за да движи нишките подноси - подиграва, шегува, закача пододрива - обижда подои - накърми подойница - овца, която дава мляко подпрег - широк ремък около корема на коня, който крепи седлото подпузнал - подхлъзнал подпързи - колани за впрягане на кон подсуна - подхлъзна подудрива - удря подфалгам - хваля пое - пее поеле - изяла поем: че да п. - ще да отида пожаре - място в гора, гдето се горели дърветата позвемо - поканя позилясал - завидял позлатити -да позлатя поили - угрижи се поищат - поискат пойдеме - тръгнем
пойоха - поеха, подкараха пок - път (Родопи) поканил се - наканил се покапана - обшарена покина - разкъса поклади - заговезни поклоня - подаря
поклопе - затворена горна дреха за в бой поклопено джубе - ризница поклопито: джубе п. - затворена дълга горна дреха покраина - област, земя покрехнем - поместя покрива - коприва покров - кърпа покров(а) - платно, с което се покрива мъртвецът при погребение, саван покудвам - укорявам, клеветя някого покудиш: да се не п. - да не направиш нещо, което ще предизвика да те укорят, осъдят, охулят покупаче - гробари, гробокопачи (Пирин) пол - половина пола - половина полагер - полица поламен - позлатен полеглито - полегнало полежина - полегнало
полежито - полегнало, наклонено полез - първо посещение сутрин рано на Игнажден или в който и да е друг ден в къщи, за да се донесе щастие или благополучие на домакинството полениците - от пасбища, поляни полиовката - поливане на болен за здраве, баене полиц - след планински наклон, ниско, равно място поличим - сравним половина - кръст, талия половна - вехта поло(в)яци - вид стари монети полог (мн. полодзи) - ръкойка положито - полегнало, наклонено полойна - половина полуга(р) - 1. заграда за добитък, зимна кошара; 2. планинско пасбище полуегреци - кошара за затваряне добитъка
полутина - половина полъга го - излъга го полюбвам - целувам поляз - тръни върху плетищата полязла - посетила за пръв път през деня (годината) За това посещение (поляз) се вярва, че носи сполука или несполука. помери - помести, разби померила - размирила, станала неспокойна помия: п. от раци - нечистата вода след измиване на ръцете помле: ней се п. - стори и се помори: п. му стадо, поломи му - измори му стадото, изтрепи го помориме - изморихме поморкини: п. али - морски хали помошчикя - помощница, отмяна помрежило - потъмняло помренила - посърнала понапел - понапънал понаяден - ядосан, разгневен поника - яхър поникум - по-скромно, прилично понине - отсега пон(ни)ца - зимник, изба понуд/а, /ица - храна и питие, което се носи на болен или на родилка; женско угощение, дадено по случай раждане на дете понуди - занесе храна и питие на болен понци - зимници, мази поовикам - пооплача поодат - отиват пооду(х) - на тръгване поожда - тръгва попаднати - да се падне попалнал - напипал попари - опържи попишмани - съжали, съжалява поплени - ограби, плячкоса поподи - захвърли; отиде попраг - колан; =подпрег попраша - запита, попита попрашуе - позапитва попрималка - малко малка попрошета - поразходи попусни - изпрати попържена - препържена, препечена пора - възраст поразшет/а, /нем - поразходи(м) поранил - похранил поревка - приискване, пожелание, прищявка пориза - изцвили (за кон) поризливост - послушност пород - рожба породи - роди след друго дете
портика - пруст, преддверие порскове - пръсти порукам - повикам поряз (гр.) - северен, студен ветър посакам - поискам посбореваме - поговорим посвидечи=посвидети - посвиди
посвърши се - сгоди се посдите - поседете посецна - подръпна посили се - усили се, започна да върши насилия, да потиска; доби власт; нахлу посимясала - разубедила посинея - осиновен син посинче=посиниче - осиновен син поскура - обрядна питка; просфора послед - след пословечки - на таен език послужиш - почерпиш (с вино и ракия) послуша - пошета послушуе - послушва пословечки - на таен език посмолйело - почерняло пособкини - породени една след друга сестри поспарави - стегна, приготви, нареди; оседла
посрамотит - посрами посретнати - да посрещна поста - домашен ред (Странджа) поста(в)=постот поставо - корито постаджия - жътвар, който води постат постане - стане постат(а)=постот постигна - роди постоле - апостоли, изестители постот - ивица от нива, която наредените жетвари оженват на едно минаване построя - направя посудри - поудари потайниче - тайно, скрито потапок - закуска потевни - помрачи, потъмни потен - пътят потера - потърси; преследва; подкара
потерам - поискам потеря - група преследвачи поти, потим - тихо, потихом поткур - подигравка (прякор) потмил се - изчезнал потно - на път (Родопи) потон(ч)е - одър в къщи; таван, под; отворена стая в горния кат на къща пред другите стаи, преддверие; чардак, трем; яхър потпързи - колани за впрягане на кон потражи - потърси потрасува - поразтръсва потровило - похабило, съсипало потури - мъжки горни гащи от вълнен плат, широки и набрани горе, с постепенно стесняващи се дълги крачоли потурнъ - сложа, турна потчек - път поудрами - поуспокои поуздал - надявал се, разчитал пофатали - вземали, хващали пофискуе - удар с тънка пръчка или камшик похожда - отива похче=пошче поче - започна почекаш - почакаш почена - започна почин/и, /ало - направи(ло) почудица - урочасване пошал=пошел - тръгнал, отишел пошибулькя - шибалка, пръчка пошки - семки от тиква пошла - тръгала пошче - кърпа пощукн/а, /ала - изчезна(ла), изгуби(ла) се, липса поюв - повой; лента, ленти за повиване на бебета поюздатим - поиздам, поразкрия поясмо - повесмо, неизпреден ден или коноп поя(т) - пеят
пояечи - пеейки пояси: девет-десет п. по тебе - 9-10 поколения след тебе поясмо - повесмо поята - кошара, къшла прави - посреща правини - за правото, за истината право - наистина
прада - уби праматя - праматарска стока, праматария
прапур - знаме, сватбено знаме прашам - питам праши - окопава прашу/е, /вала - пита(ла) прашул - прах пращаят - венчават (се) пребела - много бяла пребие - счупи, строши пребос - на бос крак пребрише - пребърше преварейка - “препечена ракия” |
превариа - изпревариха преварим - измамя превежем - привържа превез=превес - було на невестата превияна - превята превърла - прелюта, голяма прегач - престилка прегребла - вземала предвоило - разделило се на две предобив - придобивка, печалба предодава - дава се на другиго презкочник - женски накит за глава презърце - шарена кърпа на пояса на булката прежъта - много жълта прейнах - минах преказала - разказала прекапала - презрела прекарале - изпълнили преко глава - премного прековани редове - сплитки коси, свързани напреки една съ друга прекратих - привърших прекрива - венчално було прекровка=прекромка - покривка на главата, було прекрокнало - прекрачило прелагала - пререждала прелази - прелези, места за минаване прелез - плет преливки - преливане на гроб на третия ден след погребението преличава - променя, преобразява преличи (се) - преоблечи (се), маскира се прелца - прежда преляга - прилича, отива му прематаря=праматя премренило - премрежило преобиде - преобходи, обходи преоди - обходи преодумая - укоряват, говорят лошо за някого преопачит - обръща на опаки преоте(х)а - правеха, отнеха препаски: пошити п. - дълги везани кърпи, които, по стар обичай, невестата давала на деверите в деня на сватбата препала - хубава девойка, която гори с красотата си препе се - запъна се препищавила - “предпазвала” от злини препорей=прапор препоречка - (от “преперица”) пъдпъдък преправили: сватба п. - сватба направили, свършили прерипило - прескочило прерипуеш - прескачаш препрегна - сгъна, прегъна пресекат: ороци ке те п. - ще те урочасат пресипем - прелеем; поръсим преслапе - издигнатини; превал през планина пресмадело - засмъдяло пресмолело - заболяло преснел - стубел, дървената или каменна ограда на кладенец преставиа - умреха преставяй: слуга не п. - не задържай тая, която черпи престол - маса в олтара на църква, на която се звършват обредите пресуска - наставена пола на женска риза или горна дреха с украса пресчелник - част от женското облекло, панделка през челото претала (прегам) - скачам, тропам с крака претека - причака претечеме, претекли - пресрещ/нем, /нали претне - отне претреси - претърси, изтърси претъргнало - изопнало, изтеглило претръгни - прекарай преходница - звезда вечерница пречекорила - презкочила пречеле - металически накит в вид на корона преческа=пречески=пречест=пречестье =пречести - причастие пречети: п. за южна пладнина - прочети молитва за обед прешевци - козиняви черги, постлани в кола с ритли за товарене прешно - по-раншно, минало прибаляй - прежалвай прибере - подбере, поведе приберена - шарена прибулеш - разболееш привод - приведен, домозет привряна - бременна жена пред раждане (Странджа) привърви - нанижи пригода - угода, удобство приголема - възголяма прид - придатък; дар; прикия приде - дойде, пристигна, приближи се; отиди придебио - пълно с лоши изненади придебно място - място, гдето могат да бъдат издебнати приделиш - разделиш, отделиш придем - приближа; отида приди - ела, приближи се придружиш - да ме ожениш придури=придружиш приз - без приказало: у сан му се нему п. - на сън му се казало, сънувал прикия (гр.) - придан, чеиз, дрехите, които се дават на момата при женитба прикльота - проклета прикопса - (от “прокапса”) успее прикрива - невестинска кърпа, с която забулват личето на булката преди венчавката прикье - чеиз прикьосвам - давам зестра прилалека - вайка се, оплаква се, постоянно вика “леле” прилези - привлези прилча - прилича принела - донесла приобидиш - попощеш приоди - (от “проводи”) изпрати приождаме - приближаваме се припадат - слизат припаднали - потънали, припаднали припела - тюжнала, заплакала припи - притъпка, стъпка природа - род прирука - провикна приручало - дояло присое - място на припек пристави - нае (за работник) притека - причакам притекол - постигнал притесен - възтесен прифанаа: очи п. - урочасали го прифират - изгонят приуча - поуча прическье=причест - причастие причитат - почитит пришел - дошел приширок - възширок приянал - яхнал прмок - памук провалям - жестоко кълна проведи - наведи провищало - изцвилило прогим(к)а=прогюма=прогимначе (гр.) - закуска, ручок; следобядна закуска (Странджа) проглина - паричка продав - продаване продюма=прогима проигруя - разиграват промачиня - промушва промена се - премени се пропаднал - потънал в земята пропоя - пропея проромони - проговори проси - иска просипе - пролее проскефал (гр.) - възглавница простим - напусна, оставя
просто - простено; безплатно
просци - просяци проти - при протка - малка, входна врата протогер (гр.) - селски глашатай протомастор - главен майстор протриша - разтърсва прочело - накит за глава прочка - прошка прочка - наниз прошет/а се, /на се - разходи се прошки - тесни, дълги кърпи от домашно платно, които булката дарява на кръстника при вземане от него прошка след сватбата прошлекина=прошлякина=прошлякиня =прошлячина=прошлячиня - просяк прошлячки - просяшка прошчелник - металическа украса на глава- та при женската носия прощавам - напускам, развеждам се прощева - оставя, напуска прощиньня - прошка пружи - протегне, посегне; протегна; протегни прчеа - стърчаха пръвнина - първа съпруга пръпнали - хвръкнали пръсна - хукна, побягна пръстеносва - даде пръстен на годеница прябош - на босо прядумвам - увещавам пряло - 1. прежда; 2. хурка прялог - греди за покрив на къща пряперица - пъдпъдък пряпорника - сватбено знаме, хоругва псалтир(ету) - певец на псалми в черква, певци (Странджа) пудлизнъ - подхлъзна пуздер - клечки, които остават след изчукване на лен или коноп; кълчища пука - пие пукная - пукнаха, умряха пукорди - нарежда пуля се - гледам
пун/и, /о - пълн/и, /о пунили - пълнили пуння - “по-сега” пупаво - слабо, кекаво пусат (т.) - оръжие пусатлии - които пазят пусия, засада пусия - засада пуслувя - благословия пуснаа: п. кушия да гонят - препуснаха да се надбягват с конете пуснаа се - спуснаха се пусталия - запустяла; пущинак пустодан - за нищо, напразно пусула - далекоглед, уред за гледане далеч; зрителна тръба; посок путаря - пожарище пуцаа=пуцая - стрелят, пукат пушия (т.) - (копринена) кърпа (за чалма) пущам - изпращам да искат мома, пращам сватове пущили - сложили, пуснали пущина - дяволска работа пюскюл - ресни пъз - под пъндур - пазач първень - преди първийън - първо либе пържар - пожар пърмаклиян - с прозорци пърсяниту - пръстените пъръмонь - измислено име за присмех
пърътисано - изоставено пъха - цена пъходи - клетва да не се ожени никога пъшка - чепка грозде; грозд пъщам - пъшкам пятляну време - рано сутрин, когато започват да пеят петлите (Странджа)
|