Bulgarian Dialect Glossary
Bulgarian Dialect Glossary

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ

Back to Bulgarian Dialect Glossary (home page)

С[]


са - всичка, цяла, цялата (са нощ)

са - сега

до са - до сега

са - това

саат (т.) - часовник; час

три саати место - разстоянието, което може да се измине за три часа

сабалян (ар.) - сутрин, утре

сабах - сутрин

с. ялдъзъ - зорница

сабор=сабур - сбор, група

сабор - тактичност, възпитание, срам, прошка, споразумение

сабък - вид цвете

савгалъ (т.) - любимо

савършени - готови

сагмал(ица) (т.) - овци или кози за доене

сагмалджия - овчар, който пасе дойни овци

саде - само

саде=садя - всякъде, навсякъде

садеве - насам

садраза(ми)н (т.) - пръв министър, велик везир

сае - връхна дреха

саземае - побираха

сазлък (т.) - място, обрасло с тръстика

саиз - пазач

саизин - коняр

саир - забавно зрелище

с. чини - гледа зрелище
с. да починим - да погледам нещо за забава, развлечение

сайбия=сейбия (т.) - господар, стопанин

сайбалийски - на господар, на собственик

сайван(т)а=сайвенче - навес, сушина

сайдисва - зачита, почита

саймен=сегмен

сакава - такава

сакам - искам

сакаме се - искаме се

саки яки - всякакви

саковит - клонест

сакън (т.) - рази, внимавай, да не би

сакънтия - притеснение

сала - погребално мохамеданско песнопение

салам - добра

да си била с. - ако си била добра

салма (т.) - лудетина, немирник

салмува - не стои мирен, пакости

салтамарка - жакет с кожена подплата

салтанат - богатство, разкош, пищност

салте=салти - само

салхана - кланица

сальон - опяване на мъртвец

сам - тук

самотвори: двори с. - които не са направени от човек

самур - кожа от самур, северно животно, подобно на белка, Mustela zibelina
с. кюркове - кожух от кожата на самур
самура калпака (калпак самурлия) - калпак от самурови (соболеви) кожи

сап (т.) - дръжка на нож

сапченце (ум.)

сапа, сапи - задница на кон

сапикасам (гр.) - забелязвам, съзирам

сапикасам се - гледам да не правят нещо неприлично, засрамвам се, опомням се

сарабашийски - (от “сарафбашийски”) най-сарафски (вж. “сараф”)

сараджие - седлар

сарай (т.) - дворец; голяма, богата къща

сараф - който разменя пари и ценности срещу процент

сарач (т.) - занаятичя, който прави седла и конски такъми

сардиса (т.) - обгради, обсади, загради, заобиколи
сардисана - заградена, обсадена

сархошин - пияница

саръаскер - главнокомандуващият

саръйле - поред

сарък - 1. особен вид прът; 2. тюрбан, чалма (Родопи)

саръм сачлъйо - русокоса

сахан (т.) - бакърено блюдо, меден съд

сахат(е) (т.) - час; часовник

сачак - край, перваз

сачак сарай - къща с големи, прави стрехи

сая - тая

сая (т.) - вълнена горна дълга женска дреха; бяла дълга горна женска дреха; сукман, фустан, рокля

сбалбариме - преборим

сбираш - стягаш, приготвяш

сбирица - подаяние

сбор - дума

с. си чине - говори
с. чиния - разговаряха

сборвеше, сборвит, сборува, сборева, сбориш, сборува, сборуе - говори, разговаря, приказва, проговарям

сборина - на приказки

сбратимиме - побратимим

сбъвале - сбъдвали, изпълнявали се

сбъхтали се - сбили се

сва - цяла; това (Родопи)

сваде - навсякъде

свадиха се - скараха се

свата - всички

сватън - годежници

сватя: стара с. - жената, която наред със стария сват се грижи за изпълнението на сватбените обреди

све - все, всичко

по све - изцяло

сведе - свали

свекя, свеке - свещ(и)

свекя посветити - като свещ да посветиш

свекьом - като свещ

свели - свалили

свидело: не с. - досвидяло

свиди: свиди се - не искат

не се с. - свиди се; не харесва; не одобрява

свидно - приятно

с. не падна - не се хареса, не стана приятно

свике - празнично облшекло, премяна (Сам.)

свиленица - риза, везана със свилена бродерия

свилица - коприна

свилник - копринен фустан, сукман

свинарска доюмника - цвете

свите - всичките

свитка - искра

свитна - светна

своди се - наведе се

сводове - сплетни, клюки, одумки

свойго - своя

свойме: с. виносада - на своето лозе

своне - поле

свратика - билка вратига

свроща - възвръща

сврътка - не се задържа на едно място

свърша - годя се

сгадай се - приготвяй се

сгвацали - премазили (в песен от Банско; също се използва думата в Брезница - per MK)

сгадам се - разбирам се, живея в съгласие

сгадат - приготвят, гласят

сгаждах - улучвах

сгазил - попаднал, сварил

сгельпени - объркани

сглабове: сабя на с. - сгъваема сабя

сглаве - възглаве

сговор - разговор

сговори - сговаряния, надумване да се направи нещо

сгоди - улучи, умери, случи

сдадена - създадена

сденали - събрали, струпали

сдобило се - родило се

се - све; сега

се - всичко, всички

со се - с всичко

се - цяла(та); чели(те)

себап=себеп - причина, повод, вина

сева - тези, тия (Родопи)

сева - сяйва, просиява; святка

сева се (за пламък) - святка се

севгелия=севделия

севгилно - обично

севда (т.) - любов, изгора, любовница

севдим - моя любов, любе
севдица - либе

севделие, севделия - любима; седефлия, украсена със седеф

севе - тези

север=сефер

севлия=селвия

севтелия - (от “сефте”) първа продажба

сеганка - сега

сегде - навсякъде

сегмене=сеймене (т.) - турски стражари в миналото, военни полицаи

сегна - посегна

седефлия - украсена със седеф

сеиз/ин, /че (т.) - 1.коняр(че), конегледач; пазач, телохранител (Родопи)

сеир (т.) - забавно зрелище, гледка

с. струвам - гледам, наблюдавам

сей - там

сейбии=сайбии

сейвантлии - със сайванти, с навеси

сеймене=сегмене

сейром=сейран (т.) - разходка, екскурзия

сека - тегли, дърпа

секам - определям

секис - осем

секирска - “резлива”

секна - ужили, ухапа

сексана (т.) - товарен кон

селвие - топола; строен, стройна

селвия - дърво кипарис

селе - сала

селям (т.) - поздрав

с. алейким - между мюсюлмани “поздрав от Бога”, “добре дошъл”, “мир да бъде”

сем - ти

сен - аз (Странджа)

сен беним - ти мой

сен гюзел - ти хубава

сенед (т.) - запис, полица

сенети (т.) - полици

сератлии=серезлии

сербез(лия), себрес (т.) - дързък, своеволен, енергичен, юначен, смел

сердар(ин) (т.) - войначалник; началник на охрана

серез - сиви

серезлии - от гр. Серес

серес (биволи) - чифт, или брези

серляви: с. овчари - потни, кирливи, мръсни

серм/е, /ия (т.) - пари, вложени в някоя работа, капитал; имане

серсеми - гламави, глупави

сеслие (т.) - гласовити, с тънък глас (за гайди)

сета - цялата

сети - всичките

сетне - после

сетнуту - последното, следващото

сефа (т.) - почивка, удоволствие, весело нещо

сефалия (т.) - пълна с веселие; нещо, което радва, създава удоволствие

сефер (т.) - военен поход, война; пътуване, път

сецаме - дърпаме, теглим

сецнало - дръпнало

си - всички

сибер - пране

сива - смъква, снема

сивна - свали, смъкна, сне

сивойница - водачка на “чета моми, които на “Водокръщи” или на “Ивановден” обикалят селото и от къща на къща, подобно на лазаруването, припяват ергените” (Сев.-Изт. България)

сиги - сега

си(д)жим(ка) - въженца, тънко въже (от коноп)

сизим - капка

силом(а) - насила, със сила

силях - 1 (т.) оръжие; 2 (=силаф, силяф) кожен колан с джобове за оръжие и други принадлежности

сима - (гр или т) лице, образ

симбък - вид цвете

симвам, симная, ... - снемам, свалям

с. се - бликнаха, рукнаха

синджими - върви, връзки

синжирче - (похабено от “ханджарче”) турски нож

синия - тепсия, софра, тава, трапеза

синките - всичките

синко - щерко

синор (гр.) - граница; имение

синоч=синокь - снощи, тази нощ

синур - граница между ниви, слог

синца - мъниста

синца - всички

синия - ниска кръгла дървена маса

сипка - шарка

сипнаха - събрали

сипчицо - сипаница; вид шарка

сирек=сюрек

сирен(ь) (т.) - веселба на открито, събор, хоро

сирмено (т.) - златно

ситанко - ситничко

ситна - сита, нахранена

ситница - дребен плод, ниско дърво

ситно и свилено (за облекло) - скъпа празнична премяна

сифтине - мохамедански свещеник; софта

сихирлия=зихирлия

сихтир - надзад (Говедарци 1988 стр. 202)

скала=скалье - (гр/рум) стълба

скаламили - (т. “калем”) изкласили

скалесал - поканил

скапала - скъсала

скапия - скъпотия

скелите - пристанищата

скемля, скемленче - (лат) стол(че)

скемлии - столчета без облегало

скенджа (т.) - две дебели дъски, между които слагат легнал човек и отгоре слагат тежести да го изпитват

скинем - скъсам, разкъсам

скирдосам - запомням

скитасвам - виждам, поглеждам, изписвам

скитосам - погледна и запомня

скок - водопад

сколопад (гр.) - стъпало на стълба

скомен - стол без облегало

скомна се - изчезна

скопка - скъпа

скоривала - будила

скорни - обувки

скрипалец - макара за вдигане тежести

скрипнува - скърца

скрипчаха - скърцаха

скокот - гъдел  (ДДБистр)

сколопат - стъпало на стълба

скориват=скорна - събужда, вдигна да стане

скорни - обувки

скробом - с рядка каша; с триеница, трахана

скутач(ка) - престилка

скути - придни поли на дреха

скуткя - скути

скутнички - престилки

скъсая - разкъсат

скъсувала - скъсявала, кроила по-късо

славяй - улавяй

славе - славей слагат - уважават

слано - солено

и с. и благо - и солено и сладко; всичко, цялото имане
къпе се у с. и благо - къпе се в охолство, живее богато

слобили - сгодили

слободен - свободен; който не се стеснява и страхува

словиха се - уловиха се, хванаха се

слог - синур

слуга - който пондася вино или ракия; виночерпец

слугата - понуда, угощение

служи - поднася напитки

слугом да им с. - да ги черпи с напитки

слуша - слугува

слюбник - годежар, сгледник

слъбка, слъбца - клон, клоне

слъпък=слъпка - клон

сляе - излее

смарлама селска - негодник, второ качеств

сматници - съсирени места по тялото

смесни китка - китка от различни цветя

сметнат - свалят

смил(ь), смилек - цвете със златисто-жълти цветове (Halichrysum arenarium ДС)
смилна: с. китка - китка от смил

смин - цвете, 1. Antenaria diorica; 2. жасмин

смралдика - цвете, Kotynus koggigria

смокви - смокини

смоци - колани за препасване на кон

смочина - смок

смръки ме е - неприятно ми е

смърделика=смрадлика

смяна - менеж, годеж

смясна - смесена

смятам някого - лъжа, мамя някого

снаи, снаи - снахи

снеси - свали, снеме

сниси - наведе

снобя - посреднича между двама за нагласяване на някоя работа

сношка - снощи

соа - това

соба (т.) - стая; нар. спална стая

собат - 1. веселба, гощавка; 2. седянка

собора - сборове, събори

сова - това

совна - съмна

соглиждаш - оглеждаш

согниме - спуснем, побегнем

сое - този

сой - влака, корен, род

сокак (т.) - улица

сокла - сокола

сокърви - гной

солба=сълб

солимен(а) - сублимат (отрова)

солна леба - вм. типичното сол и леба

солнала - спуснала

солук (т.) - дъх, въздишане

сопази - съгледа

сопаса - разпаса

сопнала - спънала, задържала

сопрали са - спрели се

сор - рогозка

сорина: че с. - ще съборят

сормъ - облекло

сорче - нож

сос - стига

соса - стигна

соса - омръзна

сосало - стигнало, станало достатъчно

соседнаха - отседнаха

сосива - достатъчно

соспа - преспа

состава - съединява

состревам - срещам

сосува - стига

сосьой - стига

софа - кукумявка, бухал

софалькьо - совалки

софра - трапеза

с. ламя - ламя, която изяжда всичко

сочаци - стрехи (от “сачак” т. край, перваз)

спавай - спи

спадне - слезе

спазише - съгледаха

спаие - спахии (владетели на населена земя, подарена от султана

спалаит - запали, изгори

спап - чеиз, дрехите, които родителите дават на дъщеря си, когато я женят

спапе - руба

спапьове - прикя, чеиз

спастря - завардя, запазя

спахии - някогашни турски войници конници

спици - клечки

сполай (гр.) - благодаря, и благопожеланието “жива да си”

спомни се - стори

спопе - напъна, насили

според - заради

с. себе - достойно за него

спотичам - разбърквам, раздухвам, поддържам огън

спотна - изпоти се

справи - струва ми се

справила - приготвила

справя се - стегна, оседлая; приготвя се, наглася

спрапул=стратор

спраяше - приготвяше

спрепнале - препънали

спроти - срещу; според

сраде: на с. - сред

срай - страх

срамни - сравни, изравни

срамно - достойно, тържествено

с. госке - почетни, достойни гости

срана: с. борина (страна борина) - половин товар борина, страна на впряг

срдом - сърдито

средорек - ниско място край реката, около което тя лъкатуши и залива, когато придойде; остров в реката

сремово, сремска - (за кочия) от гр. Срем;

с. кочия - кола с покривало с повече от два коня

сресни - срещне

сретна/т, /ло - срещна/т, /ло

сретоше се - срещнаха се

срешнали - добили

срещуиде - иде насреща

срипно - скочи

сружила - скарала се

сръдба - сърдене, сръдня

става - снага, тяло

ставе - ставай

стави - кръсци, нещо наредено на куп

ставиводо - което спира водата

ставили - събрали, срещнали; спряли

ставям (се) - срещна, събирам (се), съединявам се
два се ставу - двама се срещат

стада - от там

стадар - пастир

стаде - застана

стакиням - обирам

сталовит=становит

стан - възраст

станеница - домакиня

станов/ен, /ит - масивен, монолитен; цялостен, от един къс; единствен, неподвижен

станови - голям, масивен

становик - масивен

становник: камен с. - едноставен, монолитен камък

станували - ставали

станяник - водач на коледарска чета

стапала - чорапи

на с. - по чорапи

стапалькя - стъпка

старейки - стари сватове, вж. “старокя”

стариня: кумо от с. - кум от старо време

старнина - старей

стар старнино - господар

старо(й)кя - стари сват (едно от главните лица в народната сватба, което ръководи изпълнението на обичаите и обредите)

старяйка - старица

стасая (гр.) - дойдоха; стигнаха

стая - става; стават

стаяли - ставали

стварям - променям

ствацам - стъпча, сгазя

створени - превърнати, прегърнати

стеги - тънък клон - “окастрена вършина”, с който стягат натоварена кола с дърва

стечем - стигна, спечеля

стигна - роди

стигнеш - срещнеш; доживееш

стиже - стигна; стигне

стипал - стъпвал

стичите - птичите

стобор - под стряха

стока - добитък

столепи - сто хубави, напети, достолепни

столнина - 1. престолен град; 2. високо място

столоват - приличен на стол

ореше столовато - разклонен орех
камик столовати - голям, масивен камък

страй - страх

страна - гърда

страна борина - половин конски товар борина

стратор - цвете, Amarantus paniculatum

страче - стръкче

страяла - стърпяла

стреде - сред

стрексвам=стрекснам се - съгласявам се

стрекя - среща

стрепат се - отрепат се

стреса - стана

стрет(н)а - срещ(н)а

стрико - брат на баща

стрина - жена на чичото  (ДДБистр)

стриная - по-голяма сестра

стрисат - сбъдват

стричина - леля (жена на стрико)

стройници - годежници, сватовници

струване - помен за умрел

струга=стръка - проход на кошара за овци

струдна - бременна

струка: три с. камджия - троен камшик

струнена - от конски косми (за торба)

струненица торба - торба от козиняв плат

струпам - поваля

стръушки - пътечки

Ступена града - старо селище близо до Ихтиман

стури - сне, свали

стутяв - стотях

стъжен - мярка за дължина около метър и половина; разтег

стъкн/и, /увам - запалвам огън

стълбе му - клонете му

стъпи - кацна

стърга - 1. егрек; 2. проход, през който пропускат овцете при доене; пътека, по която преминава добитък
стърги - тясно място в кошарата, където доят овцете

стървяа се - разсипя се

стърнища - ожънати, но неизорани ниви (Сев.-Изт. България)

стяг - сватбено знаме

су - са; съм

субаш/а, /ия - 1 началник на стража; 2. в турско време началник на някой християнски град или село; 3. чиновник за събиране на данъка десятък; работник в чифлик, помощник на кехаята

су(в)а - суха

сувакь - корито за зоб

суват - пасбище

сугарен - късен

суде - навсякъде

судна мука - адско мъчение

судри - удря, напада

сужни - осъдени

сукаре - върви от козина за обуване на навуща (Странджа)

сукле - соколче

сукни - сукмани, женски вълнени дрехи

сукница - горна дебела дреха, сукнена дреха, сукнен сукман

сукно - сукман; вълнен плат

сулимени - отрова

сулук (т.) - дъх

сумяс(в)ам се - дохожда ми на ум, подсещам

суна се - наведе се

сундурмата - пруст пред къщата с навес

суне се - ела насам

суни - смъкни

сур - сив

с. еля - сив елен
с. еленина - сиви елени

сурати - сури, сиви

сурия - стадо от хиляда глави

сурко - сиво-кафяво

сурлесто=зурлесто (от “зурла”)

сурмило - чернило за очи

сурнеше - влечеше, смъкваше

суроджия - овчар, който има стада

суром - сиво

сухар - сухо дърво, сух клон

сущави - замърсени

сущеше - мътеше

събор - седянка

съботник - куче родено в събота

съвгелим - обичана, обична

съви - сви

съде - 1. тази; 2. само, сего

съзове - сълзи

съйа - кошара

съкова - такова

съковита - чвореста, клонеста

сълма гидийо - скитница, лудетина

сълмадия (т.) - палавник, пакостник

съпеле - спънали

сълб - клон; стрък; стълбче, гранка

сълпе - стъбла

съпи - задница на кон

съпица=съпи

съпна - спрат

сърбойка - сръбкиня

сърдисали - обсадили

съркам - сърбам

сърма - златотъкан плат

сърмалъ - украсен със сърма
сърманлия: кожух с. - сърмен кожух

сърните - страните

сърпаджии - (от “сърп”) жетвари

сърташе - шеташе

сърце - корем

сърче - стръкче

съта - цялата

сътакса=сътаксвам се - забелязва(м), съобразявам се (Странджа)

съчманлии: рани с. - рани от съчми

съшътам - ошетам

сюлвия=селвия

сюлимена - отрова, сублимат

сюнгю (т.) - поне

сюрдисвам (т.) - продължавам, протакам

сюрек (т.) - стадо говеда, черда

сюрия=сурия (т.) - голямо стадо; множество, голямо количество

сюрме (т.) - заключалка, лост, засовка

ся - сега

сяе, сяи - сияе, светлее

сякат - мислят

сяки яки - всякакви

сякуфа=сякоха - спряха

сякъв - всичките

сянджик (т.) - кожена чанта

сяри - разяри, разгневи, раздразни


АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ