Х[]
ха - хайде хабанджии=ябанджии хабер (т.) - известие, вест
хабъри - известия хавая - безгрижно, нехайно хавлия - голяма четвъртита кърпа, чаршаф хадет=адет хае: не хае - не иска да знае, не го е грижа хаерлъ - с късмет хажълък=казалък хазна (т.) - царски, държавни пари; много пари на едно място, каса
хаи (т.) - полза, с полза, с добрина хаир (т.) - полза, добро, добрина
хаирчен - седло хайван - животно хаймана - безделник, скитник хайрсъзин (т.) - хаймана, хайта, негодник, лош човек хайта (т.) - разбойник
хакъ - уем, който вземат воденичарите от мливарите хал (т.) - състояние, положение хала=ала
хала - пипа, докосва халаици (т.) - слугини
халетино - хало хали - големи камъни халия - черга, кебе за постилане, губер, килим халища - дрехи халище - постелка, тъкана само от вълна; одеяло халнале - зааленели, зачервенели хамам (т.) - баня (сградата) ханджар (т.) - голям турски нож хапуз (т.) - 1. зандан, затвор, тъмница; 2. затворник, арестант хапсана - затвор хапъз=хапуз
харам(л)ия (т.) - разбойник, злосторник харапките=харатките - вж. “арапките” харар - голям чувал
харба (т.) - маждрак, копие харен - добър, хубав
харенче=ханджарче харжи - продадени, дадени (три харжи хлябове - 3 похарчени, дадени хляба) харизвам, харижа (гр.) - подарявам
харильо - стадо коне харкоми (гр.) - средни по големина медни съдове, котли, менци, бакъри хармаган=армаган харно - добре харо - грозно; грозник, неприятен човек |
хас (т.) - 1. държавен, чарски имот; 2. чист, доброкачествен, непримесен с по-долно хасове: села х. (т.) - султански хаста - защото хасър=хасир (т.) - рогозка хата - 1. (т.) беда, нещастие, премеждие; 2. =ат хатте - хайде хатър (т.) - угода; воля, почит, уважение, a desire to do something nice for someone; мъка; недоволство
хатърджийка - отстъпчива, угодлива хашем - мръкване хворляй - хвали хеким=еким хергеле-хергеля - стадо коне херилени (т.) - копринени хесап (т.) - сметка хи - и; ги, на нея, на тях хизмекь=измет хикимджикя - лечителка, лекарица хильбетска - пловдивска хлев - обор хлем=лем хлепнали са - трепнали са хми - им ходай: ни х. - не бягай хо(д)жа - свещенослужещ при мохамеданите ходъ - дохождането холан (т.) =олан холума (т.) - грижа, кахър хората - разговор
хората - чужди люде хортувам (гр.) - говоря, приказвам хортума - въже хот - път, време за изминаване на определен път хош: х. болдук - добре заварил
Хрангел - Архангел хримиз(ен) - оранжево-червен, пурпурен, кърмъзен Хришне ле - Хритне ле хрулия - жълтица хубче - извор худаи=одаи хунда - пискюл хуресник - омразник хурътъ - седянка през деня, разговор, слух (Странджа) хута=фута хъжия - който е ходил на Божи гроб (Странджа) хълком - в кръг хърки - елечета хърла - сополива хърляв - недъгав хърна - кахърна хърти - хрътки хъръта - хубост хъсеть - завистник хъскер - войници, войска хътте - искаш хюжум - опит хюкюмать - окръжен съд хюльбенска - хильбетска хяким - лекар |