Ч[]
чабук (т.) - лула чавгар=чевгар (гр.) - два чифта волове или биволи, впрегнати в една кола чавдар (т.) - ръж чавки - врани чад - дим, пушек чадир=чадър (т.) - шатра, палатка чаир (т.) - ливада, поляна чакмак - ударник на кремъклийка пушка чакъм=чикъм (т.) - постат
чалия - драка чалтачка: ч. слама - слама от високо планинска трева; паша чалъм - удобно, сгодно, леснина, похват чамаво - болнаво чамбаз=чамбос - перчем, коса чамова - борова чамур (т.) - кал, пръст чан (т.) - овчарски звънец, клопотар
чаракли махмузи - шпори с назъбени колелца чарда - стадо говеда чардаци (т.) - одър, веранда чаршия (т.) - търговска улица с дюкяни с различни стоки; пазар часка - довечера (Родопи) чауш (т.) - десетник (фелдфебел) във войската, сержант; въоръжен слуга чебер - чебур, дървен съд за носене на вода или вино, или грозде чебурлия - колкото чебур, каца за вино чебър=чебер чевгар (гр.) - спряг от две чифта волове, четворка чеверме - нечено агне, който се обръща на огъня чевре - 1. кърпа; 2. женско украшение; колан (Родопи) чеврен - кърпа чеврица (т.) - кърпица чевърме (т.) - печено месо чежел=чеши чедиш - раждаш чеир=чаир чекелчета - ?от “чекор” - остатък от отсечен клон чекмаджа - т ударник на кремъклийка пушка чекни - почакай чекори - крачки (мярка) чел - щял челебийци - знатни младежи турци челебия=челяйбия (т.) - господар чели - пчели челичне - стоманени
челия - черна драка чем - ще, ща, искам чембаси - коси чембер (т.) - забрадка; чемерика (билка); чебер чемерика (чемерични) - растение отровно (Veratrum album) чемерилки - отрови чемшир-порти - хубави порти, от чемширено дърво чен=чан ченица - пшеница ченкове - чанове чепе- съчки чепкен (т.) - (къса) (дебела) горна турска дреха без ръкави, ямурлук чергир - бакърен съд чергите - катуните на цигани (Странджа) чердаклии: къщи ч. - високи къщи с чардаци чердоса - взе черен(че) - дръжка на нож черка - щерка, дъщеря черногорче (ножче) - от Черна гора, но може да бъде и вм. “черночренче” (с черна дръжка) - постоянен епитет за ножче в юнашкия епос черноперка - с черни пера черноцренче, черночирен, черночерянче - (ноже) с черна дръжка черночокманка - жена с черен сукман черуспа - черупка черчица - дъщерка честа - почитам чести - често ходи четеше - броеше |
чехутка - еврейка (Странджа) чехчьок - за минута, за малко време чешехме - решехме чеши - гребени, чесала чешире (т.) - панталони чешит (т.) - шпионин, подъл човек чибуклу - на ивици (Родопи) чибучени - платнени чижма - чизма, ботуш чик - чак чикма (т.) - издадена навън част от къща чикма-цървули (т.) - цървули с извити върхове, с рогове
чилек=чиля/к, /шки - чове/к, /шки чина - правя, гледам; струвам чина - стрина, леля чинким - като; или чиреда=чарда чирюъне (чирен) - дръжки читаци - турци (презрително), дебелаци читеш - зачиташ чифлия - земеделец чифтелии - от чифте (за пистолет), с две цеви чифти, чифутка; чифутски (т.) - евреин, еврейка; еврейски чифчия (т.) - земеделец, орач, изполджия чифчилик - земеделие чичинийо девер - “братът на мъжа и” чичко - стринке чичушки - плитки чоа=чоха чоадарин - царски служител, чиновник от султанската свита чобан(ин) (т.) - овчар, пастир чобанкя - репей чоен - сукнен
чолак (т.) - сакат с едната ръка чомбаси - перчеми, коси чоп (т.) - жребие чоста - честа, гъста чостиш - често чотра(х) - бъклица, бъчва чоха (т.) - (лъскаво) сукно
чохадаре=чоадарин чу - ще чуа - чоха, сукно чубер - чебър (съд) чувальосвам - връзвам в денкове, в чували чувам - гледам, отглеждамю отхранявам; пазя чувач - пазач чуджук - момче чукарка - рид; каменист връх чукмань - сукман чултар - черга от козина; чул, покривало на кон чултура=чултар - козинява покривка на кон чульо - шуто чуляк - човек чумбас - перчем; дълга коса на главата чумбер=чембер чунаклия - глинен, пръстен чунке - като че ли, нима чунким - тъй като, понеже чупа, чупче - мома, момичка чупкави: ч. кърпи - вид кърпа, носена от възрастните жени чупрази - украсени метални закопчалки на женски колан чурав (т.) - къорав, сляп чури - пуши чуряньня - дръжка на нож чус - чужд чутен - прочут, славен чухадарче - вж. “чоадарин” чуфчие=чуфчии - земеделци, орачи чуча -възлгавница чучоли - бърбори, църцори чучул(ье) - качулка, забрадка, вързана със заострен връз като качулка; (в преносен смисъл - нещо отгоре) чушна - седна на нещо, възседна; взема на гръб чьорен - кокалена дръжка чяра - вчера |