Ю[]
ю - на ней, и, я юбедуша - обяда юбоден - убоден (ранен) юбрудова - съоръжава, стяга юбцених се - пазарих се юги - повече югич - овен водач на стадо юглава - оглава, годеж юда - 1. вода; 2. зла дух от женски род юдара - одъра юже - въже; въже за снопи южина - обяд юз(а) (т.) - четвъртина от ока, сто драма, 1/4 килограм ? юз - мярка за тегло, 4 оки; две четвърти ока ?? юз - сто юзбашия (т.) - турски военен началник на сто души юздисуе - въздиша юзе - взе
юз(ун)лук - (от “юз” сто) - сто оки ?? юзъ - навивки на памук от дарак юк (т.) - товар юкарал: ю. коси - покарали му коси, обраснал с коси юлав(че) - глупав, неразумен юлак=юлан - пратеник, глашатай юлар (т.) - оглавник юлдаш (т.) - другар юлови - волови |
юлчин (т.) - (от “улак”) пратеници юмреж - умиране, смърт юмън - умът юндиса - “добро да случи” юникнала - премрежила юп - магия юпрегна - впрегна юпрели - опрели, достигнали юракчии (т.) - жътвари юрдие - войскова част юртюви - развалини на къща, разрушено юрук - каракачанин; влах юруци - турски овчари чаргари от Анадола юрун алан - вървете, вземайте юруш=юриш - щурм, нападение на крепост с много войска юрушки - 1. турско номадско население в Родопите, коняри; 2. каракчканин, влах юрушови дворове = комшии (Латина, Говедарци) [?] юря - 1. върви; 2. (т.) олеле юсми - безсрамници ют/и, /о - лют/и, /о ютрини: ю. черкви - утринна служба юч - три ючимиците - ечимиците ючумень - ечемик юшур - данък, десятък ющави - отскуба |